Двойна беля

Усмихнах се заради начина му на писане и говорене. Отначало ми беше трудно да го разбирам, но вече нямах проблеми със странния му изказ и намирах акцента му за очарователен. Чувствата ми към него коренно се бяха променили до третата седмица от месеца ми като Момиче на зодиака. Всъщност изобщо не можех да си представя, че някога съм се страхувала от него. Сега го очаквах с нетърпение всяка сутрин и исках да направя престоя му с нас възможно най-приятен.

Пи Джей, Наталка, Олександър и екипът им от работници напълно бяха преобразили първия етаж на новата ни къща. Антрето изглеждаше топло, приветливо и модерно в меденозлатисти цветове и прекрасни кедрови щори на прозорците. Холът бе решен в тъмночервено, което подхождаше на викторианския стил на къщата, а Пи Джей бе обединил кухнята и трапезарията в задната част в едно голямо открито пространство. Беше го обзавел в марокански стил, използвайки наситени цветове — като охра, оранж и тъмночервено. Изглеждаше изключително стилно.

Пи Джей обичаше да пристига преди екипа си и да обсъди идеите си с всички от семейството, но винаги намираше време да поговори с мен за всичко, което би могло да ме тревожи. С напредването на дните започнах да се чувствам по-уверена в справянето със страховете си, а и със сигурност спях по-добре, въпреки че още не бях сама в стаята си, понеже екипът на Пи Джей работеше там. Бяха обещали да я приготвят навреме за рождения ни ден с Лилит.

Имах втори сеанс със Селена (този път на по-служебно място в Осбъри) и тя ми показа още техники за справяне със стреса и страха. Любимата ми беше да си затворя очите и да си представя, че държа в ръка купчинка ненадути балони. После трябваше да си представя, че издухвам страховете си в балоните и щом надуех докрай толкова, колкото смятах, че е необходимо, трябваше да си представя, че ги пускам във въздуха и ги гледам как отлитат. Сбогом, страхове.