Убиецът на Шута

Все пак през онези последни дни от живота на майка ми двамата бяхме заедно в скръбта си. Смъртта ѝ стъписа и двама ни с толкова безсмислената и глупава орис, сполетяла една силна жена. Докато се качваше на плевника над обора с кравите, майка ми се хлъзна на старата стълба и една треска се заби дълбоко в китката ѝ. Тя я извади и почти не потече кръв. Но на другия ден цялата ѝ ръка беше отекла, а на третия ден тя умря. Толкова бързо. Погребахме я заедно. На следващата сутрин той ме качи на едно муле с пътна чанта, в която имаше ябълки, сухари и дванайсет резена сушено месо. Даде ми и два сребърника и ми каза да не се отбивам от Кралския път и че по него ще стигна до замъка Бъкип. Тикна в ръцете ми свитък, много овехтял, и ми каза да го предам на краля на Шестте херцогства. Лично. Знам, че Рогон Здравите ръце беше неук. Свитъкът сигурно беше написан от майка ми. Прочетох само единия ред на външната му страна: „Да се отвори само от краля на Шестте херцогства“.