Петата купа
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1964-6
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петата купа». Краткое содержание книги:
Великият детектив е по-пълнокръвен от когато и да било — но може би неумолимите му дедуктивни умения са му изиграли най-голямата шега. Той се съмнява в собствената си реалност и трескаво търси доказателства, че не е нечий литературен герой. По-важно обаче е да изпълни старо обещание и да открие дали зад самоубийството на Клоувър Адамс не се крие всъщност зловещо престъпление, а и нещо повече — мащабен анархистки заговор срещу ключови политически лидери в Европа и САЩ. Едничкото доказателство, с което Шерлок Холмс и Хенри Джеймс разполагат, е картичка, върху която са гравирани пет купи и е напечатано посланието „Тя беше убита“.
Но Холмс със сигурност е изкривил истината в разговора с Уотсън: Емил Жан Орас Верне е имал трима братя и една малка сестра, която починала от тиф на седемгодишна възраст. Едва ли точно тя е била бабата на Шерлок Холмс.
Уилям Шерлок Холмс е роден в предградието на Лондон Истсайд и е прекарал голямата част от младежките си години в онзи бедняшки квартал, на онези жестоки улици. Когато, вече като възрастен, Холмс призова своята босонога, дрипава група от „улични арапчета“ — неговият „помощен детективски отряд на улица «Бейкър»“, както ги нарича той — сякаш е призовавал своето по-младо аз.
Бъдещите биографи ще твърдят със сигурност, сред останалите „известни факти“, че бащата на Холмс е или освободеният от служба по инвалидност кавалерийски лейтенант на име Сайгър Холмс, или земевладелецът Уилям Скот Холмс. В нито едно от двете имена няма и капчица истина. Според един прочут биограф на Великия детектив бащата на Шерлок и родът Холмс са притежавали в наследство едно Йоркширско имение, наречено „Майкрофт“, и собствеността им над този огромен имот датира чак от 1550 година.
Това са глупости и пълни измислици. Истинското семейство на Холмс е имало някакви частични претенции към няколко акра земя в Йоркшир, но това е била непроизвеждаща нищо ферма по времето на кралица Елизабет, която е била взета под наем от чичото на Шерлок само за няколко години, след което човекът умрял през 1860, две години след като майката на Шерлок — за която възрастният вече детектив няма ясни спомени — починала от туберкулоза в някакъв пансион на Истчийп Стрийт.
Вярно е, че йоркширската ферма някога е създавала илюзия за величественост. През шестнайсети век собственикът ѝ благородник който не е праотец на Шерлок Холмс — започнал работа по голяма селска вила, която щяла да бъде известна като „Имението Ашкрофт“. Но благородникът направил грешката да остане вярващ католик, след като Англия преминала, по необходимост и насила, в Англиканската църква и през 1610 година „Имението Ашкрофт“ било изпепелено до основи; с него изчезнали богатството и надеждите на благородния ескуайър, който притежавал земята за толкова кратко време. Историята разказва, че лордът сам си прерязал гърлото; той нямал наследници, успели да преживеят единайсетата си година.
В следващите векове някои от местните продължавали да наричат непрекъснато смаляващия се имот „Фермата Ашкрофт“ — смаляващ се заради ограниченията, налагани от Камарата на общините, а и все по-големи части от него се продавали, за да се погасят дълговете на далечните роднини, които наследили фермата — но през 1800 името се променило на „Сметището“, когато при последния опит на някакъв американски братовчед да изкара малко пари от имота, на останалите 60 акра били построени комините и тухлените сгради на недоходоносна оловна мина. До 1838 година, когато фабриката за олово била затворена, „Сметището“ често изпълвало цялата Йоркширска долина с гъсти тъмни облаци от нездравословен оловен пушек.
След смъртта през 1860 година на чичото на Шерлок, Шеринфорд — който управлявал „Сметището“ от името на бирмингамския земевладелец — бащата на Шерлок закупил (за твърде висока цена) подкопаната, обрасла с плевели йоркширска ферма, след което довел тринайсетгодишния Майкрофт и шестгодишния Шерлок в останалите трийсет и осем акра съсипани гори, безплодни полета, оголени пасища и замърсено блато. Майкрофт никога не излизал от малката си стаичка, но фермата — каквото бе останало от нея — била същински изследователски рай за младия Шерлок. Той дори се сдобил с едно пони с хлътнал гръб, което не спирал да язди през онези три златни години в Йоркшир Дейлс.
Но в началото на 1863 година бащата на Шерлок — който бил пияница и прахосник, и който, по спомените на младия Шерлок, често препускал с впрегатния си кон до близкия Суинтън, където прекарвал нощите (и много от дните си) в най-мизерните публични домове на Суейлдейл — изгубил собствеността над фермата, след като похарчил и последните пари, останали му от брат му Шеринфорд. След това бащата и двамата му изключителни, но недооценени синове се върнали в Лондон, към поредицата от все по-занемарени къщи под наем и пансиони. За Шерлок това означавало завръщане към обичайния живот на семейството, свързан с непрекъснато криене от кредиторите им, и собственото му завръщане на улицата.