Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
НСВР изучава оценките на националното разузнаване, проверява дали отразяват консенсуса, постигнат между различните специални служби от разузнавателната общност. Съветът определя също приоритетните задачи пред американското разузнаване, както и материалите, които могат да бъдат предадени на съюзните държави.
Национален център за военноморско и брегово разузнаване (НЦВБР)
Огромен комплекс за специалните служби на ВМС на САЩ — на корпуса на морската пехота и бреговите служби, — разположен в Сютленд, Мериленд.
Центърът е осветен на 20 октомври 1993 г., но е замислен още през годините на Студената война за обединяване на многобройните служби на ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, разпръснати в покрайнините на Вашингтон. Комплексът е разположен на площ 600 000 кв. м. Намира се на територията на огромния Сютлендски федерален център. Комплексът е разчетен за работа на 2000 души — технически специалисти и обслужващ персонал — и буквално е наводнен с компютърно оборудване. Има много помещения за конфиденциални срещи, зрителна зала с 350 места, прекрасно оборудвани конферентни зали, лаборатория за разчитане на снимки и мн.др.
Национален център за контраразузнаване (НЦК)
Координираща организация за направляване всички дейности на американското КОНТРАРАЗУЗНАВАНЕ на национално равнище. НЦК е създаден през 1994 г. от СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ (СНС) с президентско решение и се контролира от Националния съвет по контраразузнавателна политика към СНС.
Една от задачите на НЦК е противодействие на ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ. Службата за преценка на заплахите, създадена към НЦК, използва разузнавателни сведения и открити източници, за да определи онези обекти от американската индустрия и технология, които представляват цели за чуждите сили или за разузнавателните им служби.
Центърът доставя на СНС анализи за заплахите към появяващите си или вече съществуващите американски технологии, както и за бизнесмени в страната или чужбина. Освен това дава преценка за чуждестранната собственост, която е от интерес за САЩ, и контролира трансфера и съвместните междудържавни икономически проекти.
Центърът предоставя на определени корпорации доклади за промишления шпионаж и работи за „разширяване на връзките“ между РАЗУЗНАВАТЕЛНАТА ОБЩНОСТ и американската частна индустрия.
Национален център за разчитане на аероснимки (НЦРА)
Американска специална служба, която се занимава с разчитане на снимки от източници за наблюдение от въздуха — самолети за РАЗУЗНАВАНЕ и СПЪТНИЦИ.
В средата на 50-те години, когато самолетите U–2 и фотографските спътници КОРОНА са в процес на създаване, ЦРУ започва да събира персонал от специалисти по разчитането на аероснимки. Артър Ландъл получава задачата да организира операцията, включително подбора и вербуването на хората.
Фотографският отдел на ЦРУ отначало е известен под КОДОВОТО НАИМЕНОВАНИЕ HT/AUTOMAT. Ландъл приема съкращението HT/AUTOMAT заради инициалите на офицера по сигурността (Хенри Томас) и схващането си, че отделът е „автомат“, където „потребителите“ на разузнавателната информация могат да се отбият и да вземат необходимия снимков материал.
За разрастващия се отдел е избрана небиеща на очи сграда на Пета улица в Северозападен Вашингтон — район, където цари престъпност. Трите първи етажа се използват от фирма за автомобили и от бюро за недвижими имоти. В „Лице в лице“ („Eyeball to Eyeball“, 1990) специалистът по фотографско разчитане Дино Бруджони описва първия дом на НЦРА така: „Сградата беше без климатична инсталация, а имаше и проблем с отоплението през зимата.“
Първият НАБЛЮДАТЕЛЕН ПОЛЕТ от самолет U–2 над Съветския съюз е осъществен на 4 юли 1956 г. Обработени са стотици метри филмова лента, специалистите вече разполагат с повече или по-малко качествени снимки на секретни съветски обекти. На 19 август 1960 г. самолет на военновъздушните сили прибира във въздуха първата капсула с филм, спусната от спътник КОРОНА. На филмовата лента са снимани обекти от Съветския съюз. В резултат на специалните взаимоотношения между Куба и Москва на 27 октомври 1960 г. самолет U–2 прелита над острова и за пръв път снима над съвсем нов район.
Отделът влиза все повече и повече в услуга на националните лидери. На 18 януари 1961 г., няколко дни преди да напусне Белия дом, президентът Айзенхауер подписва Директива №8 на СЪВЕТА ЗА НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, която официално полага началото на Националния център за разчитане на аероснимки и го поставя под административната шапка на ЦРУ. Преди това Айзенхауер лично е дал одобрение за програмите U–2 и Корона.