28 септември 1973 г.
Във вестника Ви от 12 септември в статията на М. Максимов „След прозрението“ лъжливо ми е приписан цитат: бил съм нарекъл Якир „алкохолик, който се продал за допълнителни сто грама“. Тия думи никога не съм ги нито казвал, нито писал, за Якир се изказах единствен път в интервюто си от 23 август 73 година, този текст Ви е известен.
Всичко, което вестникът Ви досега плямпаше и плямпа за мен, тежи на Вашата съвест. Но тук забелязвам нов похват — клеветите ме, като приписвате пак на мен лъжливи цитати. Ще се видя принуден да пресека този похват. Ако в следващите няколко броя Вашият вестник или М. Максимов не заявят, че е допусната грешка, па макар и „техническа“, ще се видя принуден да направя публично достояние формите и методите на Вашата клевета.
Солженицин
Приложения 31–40
[31]
СЪОБЩЕНИЕ ЗА ИЗЗЕМВАНЕТО НА „АРХИПЕЛАГЪТ ГУЛАГ“
Москва, 5 септември 1973
Както заяви Солженицин, в края на август в Ленинград КГБ конфискувал машиописен екземпляр от книгата на Солженицин „Архипелагът ГУЛАГ“ — многотомно изследване за съветските лагери през периода 1918–1956, съдържащо само действителни факти, места и имена на още живи хора (над двеста души). Авторът се опасява, че сега ще се започне преследване на всеки от тях, задето са разказали за мъките си в сталинските лагери още преди 10 години.
Сведения за мястото, където се пазела книгата, съобщила Елизавета Воронянская, която била разпитвана в КГБ непрекъснато 5 денонощия. Когато се прибрала вкъщи, тя се обесила.
[32]
(на титулната страница на самиздатското издание)
ОТ АВТОРА
Влизането на СССР в Световната конвенция по авторските права ни позволява да предположим, че сега правата на писателите от нашата страна са защитени от самоволни публикации. Предполагайки тъкмо това, авторът пуска този откъс в самиздат.
Септември 1973
[33]
До А. Д. Сахаров, 28.10.73
28 октомври 1973 г.
Драги Андрей Дмитриевич!
Отсъствах от града, когато се научих за нападението срещу Вас, и затуй Ви пиша едва сега.
Все пак ниско е паднала нашата страна в очите на арабите, щом те нямат основания да зачитат националната ни чест. Само това ни липсваше: и арабският тероризъм да „коригира“ руската история.
Но аз твърдя, че в нашето отечество при наличието на тотално следене и подслушване, каквито са установени над Вас, такова покушение е невъзможно без знанието и поощрението на властите. Ако то е било независимо и нежелателно за властите, на многобройните щатове не би им струвало нищо да го пресекат преди започването му и за час и половина или веднага след извършването му да арестуват престъпниците. Щяха ли те да посмеят да шавнат у нас, ако не са получили разрешение?! — нелепо е дори да си го помисли човек, който е запознат с нашите условия.
