Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
В литературата 1667 г. станала свидетел на публикациите както на Расиновата Andromaque, така и на Милтъновия Paradise Lost Първата, разположена в древна Троя, ! потвърдила продължаващата жизненост на античната традиция, както и превъзходството на френската литература. Несравнимата ритмика на втората потвърдила трайната привлекателност на християнските теми:
За първото човешко непокорство и плода на запратеното дърво, със своя бренен вкус довел смъртта в света и цялата ни земна скръб със загубата на Едем, доде престолът светъл ни бе възвърнат от един друг, по-велик Човек, пей, свята Музо…
та тъй на висотата на великата си тема да утвърдя безсмъртното всевечно Провидение, да оправдая пътищата Божи към човека62.
Съзидателните съвременници на Бернини се намирали на всяка възможна степен в своите разнообразни кариери. В Амстердам, с “Еврейската невеста”, Рембранд рисувал своето последно голямо платно. В Мадрид Мурильо бил ангажиран със серия от 22 картини за църквата на капуцините. В Париж Клод Лоран рисувал “Европа”. В Лондон, след Големия пожар, Кристьфър Рен планирал грандиозната си серия от църкви; а Ричард Лоуьр извършил първото преливане на кръв на човек. В Кеймбридж младият Исак Нютон току-що развил теорията за цветовете. В Оксфорд Хуук предлагал систематични метереологични записи. В Мюнхен се строяла Театинекирхе. През февруари 1667 г. Франц Хале, портретистът, току-що бил починал; Джонатан Суифт, сатирикът, бил заченат.
Не може да има съмнение, че проточената реконструкция на “Св. Петър” представлява централно събитие в ерата на църковната реформа. Църквата не била просто сграда; тя била главният храм и символ на верността, срещу която се разбунтувал Лугер и около която се сплотили привържениците на папата. Вярно е също, че строежът на колонадата на Бернини бележи определен етап в тази история. Заради удобството историците могат да се изкушат да кажат, че той бележи края на Контрареформацията. И това в известен смисъл е така.
Но в действителност Контрареформацията не стигнала до своя край, просто колонадата никога не била построена. Историята на цивилизацията е цялост, която има няколко прости спирки и тръгвания. Римската църква вече била засенчена от възхода на светските сили; но тя не престанала да бъде важна характеристика в европейс-
РЕНЕСАНСИ И РЕФОРМАЦИИ
589
кия живот. Идеалите на Контрареформацията продължили да бъдат налагани в продължение на векове. Нейните институции все още действат почти 400 години по-къс-но. Действително мисията на Римската църква няма да бъде прекратена, докато тълпата от поклонници се събира на площад “Св. Петър”, докато се моли пред Трона на св. Петър и се смесва с туристите под колонадата на Бернини.
RENATIO
Карта 18. Европа, 1713 г.
■
VIII
ШМЕМ
Просвещение и Абсолютизъм, около 1650-1789 г.
Съществува усещане за наивитет по отношение на тъй наречената “Епоха на Разума”. В ретроспекция изглежда удивително, че толкова много водещи интелекти в Европа поставят такава тежест върху една човешка способност - Разума - за сметка на всички останали. Може да се заключи, че наивитетът в подобни пропорции е водел към провал; и то провал под формата на ужасните революционни години, с които Епохата на Разума най-накрая се сблъскала.
В периодите както преди, така и след тази епоха свойствата на Разума били оценявани много по-ниско. Видял призрака на баща си, Шекспировият Хамлет казал на недоверчивия си другар: “Има повече неща на небето и земята, Хорацио, отколкото е сънувала твоята философия.” През XIX век рационализмът също не бил на мода:
ПРОСВЕЩЕНИЕ… 2. Плитък и претенциозен интелектуализъм, неразумно пренебрежение към авторитет, традиция и т. н.; прилага се особено към духа и целите на френските философи от XVIII век. 18651.
От друга страна, когато осъждаме периода, последвал реформациите, не трябва да забравяме с какво са се борили европейците толкова дълго време. Консенсусът между Разума и Вярата, обещан от ренесансовите хуманисти, не успял да надделее срещу света на религиозната догма, магията и суеверията. Може да се види, че след религиозните войни упражняването на “Светлината на сладкия Разум” било естествена и необходима противоотрова. Действително дори пълният поток на Просвещението успял да измие само повърхността на продължаващия да тлее отдолу фанатизъм.