![Вещиците: Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/5/veshchicite-polunoshch-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
Роуан тръгна бавно към предната врата. Сега всичко тънеше в светлина. Пиърс говореше по телефона в библиотеката. Още не беше видяла библиотеката. Слаба електрическа светлина озаряваше стари кожени мебели и китайски килим.
— Е, Майк… — започна Лониган. — Трябва да кажеш на доктор Мейфеър, че тази жена беше на деветдесет и живееше единствено заради Деидре. Искам да кажа, че всички знаехме, че е само въпрос на време Деидре да си иде. Тъй че доктор Мейфеър не бива да се обвинява за случилото се тази нощ. Все пак, Майк, тя е лекар, а не чудотворец.
„Не, не съм“, помисли си Роуан.
— Майк Къри? Не си ли момчето на Тим Къри? — попита един униформен полицай. — Казаха, че си бил ти. По дяволите, бащите ни бяха трети братовчеди, знаеш ли? О, да, татко познаваше баща ти много добре, често пиеха по бира в „Корона“.
Най-сетне мъртвецът от тавана беше отнесен, опакован и овързан. Малкото сухо тяло на старицата бе положено на меката бяла носилка, за да бъде откарано с камионетката на погребалния агент — и да легне на същата маса за балсамиране, на която бе лежала Деидре ден по-рано.
— Не, никакво поклонение, никаква церемония — каза Райън. Самата тя му го казала предния ден. На Лониган също. — През седмицата ще отслужим панихида. Нали ще си още тук?
„Къде ще ходя? Защо? Това вече е моят дом. Аз съм вещица. Аз съм убийца. И този път го направих умишлено.“
— … знам колко ужасно е било за теб.
Докато се връщаше към трапезарията, чу Пиърс до вратата на библиотеката:
— Тя няма намерение да остава тук тази нощ, нали?
— Не, ще се върнем в хотела — отвърна Майкъл.
— Просто не бива да остава сама тук. Тази къща действа доста разстройващо. Може да изнерви всеки. Ще ме помислиш ли за откачен, ако ти кажа, че преди малко, когато влизах в библиотеката, над камината имаше портрет на някакъв мъж, а сега е просто огледало?
— Пиърс! — сопна му се Райън.
— Съжалявам, татко, но…
— Хайде, стига, синко.
— Вярвам ти — отвърна Майкъл със смях. — Аз ще бъда с нея.
— Роуан? — Райън се приближи внимателно до нея — всички я мислеха за жертва, за опечалена, когато всъщност тя беше убийцата. Съвсем по Агата Кристи. Но тогава вероятно оръжието на убийството щеше да е някой свещник.
— Да, Райън.
Той седна до масата, като много внимаваше да не докосне прашната й повърхност с ръкава на великолепно скроеното си сако. Траурно сако. Светлината падна върху аристократичното му лице и върху студените му сини очи, по-светли от тези на Майкъл.
— Знаеш, че тази къща е твоя.
— Тя ми каза.
Младият Пиърс стоеше уважително на прага.
— Е, има и още нещо — продължи Райън.
— Какво — залог, ипотека?
Той поклати глава.
— Не, не мисля, че ще ти се наложи да се притесняваш за подобни неща. Въпросът е там, че когато пожелаеш, можеш да дойдеш в кантората в центъра, за да обсъдим нещата.
— Мили боже, това смарагдът ли е? — възкликна Пиърс. Взираше се в кутийката за бижута. — А тук е пълно с чужди хора.
Баща му го изгледа търпеливо.
— Никой няма да открадне този смарагд, синко — каза той с въздишка и погледна тревожно към Роуан. После взе кутията и я загледа, все едно не знаеше какво да прави с нея.
— Какво има? — попита Роуан.
— Тя каза ли ти за смарагда?
— А на теб какво са ти казвали? — попита тихо и спокойно тя.
— Разни истории — отвърна той с пресилена усмивка. Остави кутията пред нея, потупа капака и се изправи.
— А кой е мъжът на тавана, знаят ли? — попита тя.
— Скоро ще разберат. В него има паспорт и други документи.
— Къде е Майкъл?
— Тук съм, скъпа, тук съм. Искаш ли да останеш сама? — В тъмното ръцете му в черни ръкавици бяха почти невидими.
— Уморена съм, не може ли да се прибираме? Райън, ще ти се обадя утре.
— Когато пожелаеш.
Райън се поколеба на прага. Погледна към Майкъл и той се обърна да излезе. Роуан обаче посегна и го хвана за ръката.