Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Дим, писъци на ранени и издъхващи, тела, проснати под дънерите и заклещени между корените.
Паран видя как Хедж и другите четирима сапьори, сред които и Спиндъл, затичаха по склона покрай прохода. От ръцете им захвърчаха муниции.
Нападалите дървета — обилно напоени с масло за фенери — лумнаха в бесен пожар с взрива на първата подпалвачка. За едно изтупване на сърцето целият проход с целия отряд вътре се оказа впримчен в капана на пламъците.
„Бездната да ни вземе дано, недружелюбна сган сме.“
В дъното, далече зад последните панионци, Пикър и нейните отделения се бяха надигнали от укритията си с лъкове в ръцете и поразяваха — надяваше се Паран — онези от враговете, които бяха успели да избегнат засадата и се опитваха да избягат.
В този момент капитанът можеше да чуе само писъците и бесния рев на пожара. Предвечерният сумрак бе напуснал изкопа и Паран усещаше зноя, лъхащ в лицето му. Обърна се към Бързия Бен.
Магьосникът беше затворил очи.
Смътно движение на рамото му привлече погледа на капитана — малка фигурка от клонки и суха трева. Паран примига. Нямаше никаква фигурка и той се зачуди дали наистина е видял нещо… в блясъка на пламъците, в гърчещите се сенки… „Сигурно си въобразявам. Не съм си доспал, а и тези писъци…“
Които вече заглъхваха, а самият пожар губеше яростния си глад, без да може да стигне далече в подгизналата от дъжда гора. Димът се стелеше над изкопа, просмукваше се в околните тунели. Пътеката беше пълна с обгорели тела с гърчеща се, белеща се кожа, която се пукаше с ужасно пращене.
„Ако Гуглата е запазил някоя яма за най-злите си слуги, със сигурност е за онзи морант, който е направил мунициите. И за нас, след като ги използвахме. Това не беше битка. Беше касапница.“
Малът се плъзна до него.
— Капитане! Морантите се спускат от небето над окопите — Дужек е пристигнал с първата вълна. Сър, нашите подкрепления са тук.
Бързия Бен прокара длан по редицата клечки.
— Хубаво. Ще ни трябват.
„Да. Пророкът няма да отстъпи окопите без бой.“
— Благодаря, лечител. Върнете си при Върховния юмрук и му предайте, че ей сега ще се явя при него.
— Слушам, сър.
24.
Някои приливи се движат подмолно. Жреци и жрици на близначните култове на Тогг и Фандърей от дълго време са оглавявали само жалка шепа следовници в храмовете си, а храмовете им са били малко и разпръснати. В началото на управлението на Ласийн сред малазанските армии имало краткотрайно разширение на тези култове, след това като че ли заглъхнало от само себе си. От днешна гледна точка този порив би могъл да се интерпретира като преждевременен, предвещаващ ново пробуждане, което щяло да доведе древните култове на челно място. Първото свидетелство за това оживление се появило по самата периферия на Малазанската империя (по-точно извън границите й, прев.), в наскоро освободения град Капустан, където приливът изригнал силата си пред очите на всички…