За спасяването на света
- Автор: Чолаков Янчо, Дилов Любен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Фондация „Човешката библиотека“, Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“, Списание „Тера фантастика“
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «За спасяването на света». Краткое содержание книги:
В спасяването на света ръка си подават писатели със статус на съвременни класици – като Величка Настрадинова, Агоп Мелконян, Светослав Славчев, Любен Дилов; утвърдени имена – като Николай Теллалов, Йоан Владимир, Петър Кърджилов, Любомир П. Николов, Янчо Чолаков, Атанас П. Славов, Александър Карапанчев, Велко Милоев, Красимир Георгиев, Елена Павлова, Георги Малинов; и млади (но вече впечатляващи) творци – Димитър Риков, Красимира Стоева, Геновева Детелинова, Саша Александрова, Калоян Захариев. „Спасяване“ и „свят“ присъстват буквално и метафорично, сериозно и с намигване…
Голяма част от текстовете са награждавани в България и издавани по света.
Писателят отваря уста, но му е трудно да намери думите. За пръв път.
– Вярваш ли в сивите пътища и другите светове, за които пишеш? – той се приближава и грубо натиска тъмното дуло о главата му.
В трескавото очакване на фаталното, Александров не успява да изрече нито една дума, нито един звук, нито една молитва. Пръстът натиска спусъка и писателят се сгърчва…
После младежът се навежда до жертвата си и казва:
– Защо не извика? Поне да беше изплакал… Нали знаеш толкова много за хората и света?
Той обръща гръб на свлеклия се на земята писател и добавя през рамо:
– Считай, че пак си се родил. И като пуснат второ издание на „Фиела“, пренапиши тази част с раждането. Дължиш го на сина ми. А и на твоя.
Александров се изправя, едва успява да влезе в колата и да затвори вратата. Дълго време диша тежко, после завърта ключовете и излиза от паркинга, но трескавият му поглед не успява да открие странния непознат, който за няколко мига го разруши и роди наново.
Загледан в стъклата на банката, отразяващи прегорялото следобедно слънце, замислен за странната случка, за сина си, за жена си и за започнатия нов роман, той не вижда засиления камион, който минава на червено и връхлита върху неговия автомобил.
3. След
В ранното утро, малко след като слънцето се е показало, две жени, облечени в бяло, уморени от нощната смяна, пият ароматно топло кафе и говорят за странните случки през последните няколко часа. Едната споделя, че операцията, на която е асистирала, е била почти успешна, но точно в края ù масивен вътрешен кръвоизлив направил дванайсетте часа тежък труд и борба за живота на известния писател напразни. Другата разказва как синът му се е родил в мига, в който сърцето на бащата е спряло, няколко етажа по-нагоре в същата болница.
И как ù се сторило, че вместо да изплаче, детето се ококорило, огледало всички в стаята, после се втренчило в изгряващото слънце и се усмихнало. Усмихнало се! Представяте ли си?
Редактира: Калин М. Ненов
Публикации:
1. Антология „Таласъмия 2003“ – „Квазар“, 2003 г.
Хакери на генома
Георги Малинов
В началото на септември вечерите стават приятни и започват да претендират за по-ранен мрак. Морската градина на Варна е чудесно място за чакане в подобна вечер. Тълпи от всякакви хора минават покрай теб, разнообразяват светогледа ти и те настройват философски-сантиментално-романтично. Седях сам на една пейка и чаках обаждане, а откъм морето повя и се понесе аромат на водорасли, тиня и букет от с нищо несравними миризми. В настъпващия мрак морската градина започна да прилича на декор от сюрреалистичен филм.
Групи тийнейджъри, модифицирали косите си с нови клетъчни кремове, излъчваха халюциногенни сияния, които осветяваха пътеките пред тях поне на пет стъпки. Някои от тях имаха и холографски изпълнения над темето си и бяха наистина фантастична гледка виещите се над големите им кратуни сцени от древногръцкия епос. Особено модерни бяха змиите на Лаокоон – огромни смоци, преплетени в смразяващи възли, игриво украсени с луминарни светлини. Други се бяха подложили на терапия с татуиращи ретровируси, които правеха кожата им да изглежда страховита. Те ходеха почти голи и сияеха в кошмарни ултравиолетови светлини, които проникваха през подготвената от вирусите кожа и разгръщаха красиви анатомични картини. Дробчета, бъбреци, черва и далаци лъсваха в сложен, пулсиращ механизъм, държащ се само на шепа ципи и стотина метра жили. Тук-там набито лекарско око можеше да различи и по-някой зараждащ се тумор, прилепил се като дървесна гъба за някой орган. Повечето от тия юнаци щяха да развият скоротечен меланом, но хич не им пукаше. Както и на тези, които се подлагаха на генно модифициране и изграждаха допълнително инфрачервено излъчване. Удоволствието да изглеждаш свръхатрактивен в очите на другите обикновено завършваше с остра форма на левкемия.
Градината сияеше в най-различни разцветки, хвърляни от преминаващите тълпи. Общината осъществяваше сериозни икономии от спряното осветление по алеите. Сложих си очилата, с което малко понамалих ефекта от генните нанотехнологии, и зачаках. Гигапенчев явно отдавна се беше логнал, защото веднага ме нападна.
– Що се не помота още малко? – ядно каза той. – И без това връзката ми е лоша, та съвсем да я сбъгна.
– Гледам тука свят…
– Добре, че не си сложи цайсите наопаки, та и аз да видя нещо. Абе, тия варненци са светнали като метач след смяна в АЕЦ-а. Браво, браво. Я малко главата надясно… Това жена ли е? Що има рога? Ааа, вируси за растеж на костни образования. Ама красиви са, ако е жена, разбира се. Ако е мъж, можеше да си размърда малко повече фантазията.