Ловецът
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Уайът Хънт [bg] #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1528-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ловецът». Краткое содержание книги:
Отгледан от любящи приемни родители, частният детектив от Сан Франциско Уайът Хънт никога не е проявявал интерес да открие рожденото си семейство — докато един ден не получава смразяващо съобщение от непознат номер: „Как е умряла майка ти?“.
В отговора се крие убийство и подтикван от своето любопитство и от тайнствения кореспондент, той се захваща със случай, за чието съществуване дори не е подозирал и е останал неразрешен с десетилетия. В Службата за закрила на детето, откъдето е взет за осиновяване, нишките се губят; родният му баща, на два пъти обвиняван, но така и неосъден за убийството, се укрива; Еви, пристрастената към наркотици религиозна фанатичка и някогашна приятелка на майка му, е непроследима.
Изпращачът на съобщенията настоява, че убиецът още е на свобода, но сам отказва да разкрие самоличността си. Играта на котка и мишка отвежда Хънт до екзотични и опасни места. С приближаването до отговора нараства и опасността, тъй като убиецът има тайна, която може да бъде поверена единствено на гроба.
Майсторът на трилъра Джон Лескроарт заплита една шокираща, напрегната история за тъмните сенки на миналото… и за смъртната опасност, дебнеща пред вратата.
„Лескроарт за пореден път демонстрира демонична наслада да ни кара да обръщаме страница след страница.“The Washington Post
Джон Лескроарт е автор на двайсет и два романа, в това число бестселърите на New York Times „Щети“, „Наградата“ и „Безкрайни тайни“. Книгите му са издавани в над 75 страни. Живее в Северна Калифорния.
— Защо?
— Защото Бърг поначало е патрулирал в района, където са живеели вашите. Но трябва да признаеш, че работата около Ригби леко намирисва.
Хънт не беше толкова сигурен, но не го показа, за да не попарва ентусиазма на Джул по отношение на разследването.
— И каква по-точно е теорията ти?
— Тъкмо там е проблемът, че всичко се прекъсва, преди да е стигнало донякъде. Но поне разполагаме с нови късчета, които да подреждаме. Би било чудесно, ако имахме индикация, че майка ти е въртяла любов с някой от тях.
Хънт сбърчи чело.
— Майка ми не е имала връзка, Дев, иначе отец Бернард щеше да знае. — И след секунда добави: — А и аз също щях да го усещам.
— Ти? Мислех, че не си спомняш нищо от тогава.
— Не — поколеба се Хънт. — Но го сънувам.
Бетина Кек продължаваше да не връща обаждането, затова двамата се качиха в колата на Джул и се отправиха към Телеграф Хил, където бе домът на Стивън Джайлс, защитника на Кевин Карсън и по двете дела. Докато прекосяваха Маркет стрийт под свъсените небеса, Джул се извърна да погледне спътника си от шофьорската седалка.
— И какво успя да възстановиш от детството си до сега?
— Не е точно възстановяване. През повечето време става дума най-вече за сънища. Събуждам се целият плувнал в пот, без да знам къде се намирам, и съм адски, адски изплашен.
Джул беше близък с Хънт още от гимназията, както и през целия му зрял живот по-нататък.
— Не си спомням да съм те виждал някога изплашен.
— Тъкмо това е най-кошмарното. Постоянно намирам тялото на майка си. Средата на следобеда е и съм сам вкъщи… — Хънт въздъхна тежко. — А в друга сцена пък съм заедно с баща си. Той все ме носи на рамене, а аз се мъча да се наведа надолу, за да видя лицето му, но не успявам.
— Може да не е бил баща ти.
— Не, определено е той. Просто не мога да го зърна. И няма друг мъж — никой, с когото майка ми е могла да поддържа връзка. Иначе щях да го усетя — нещо като зловещо присъствие, не мислиш ли?
— Не знам.
— Единственият друг образ е в дълга черна дреха. Това обикновено минава за страшно, но този е безобиден. Навярно е просто отец Бернард в своето расо — след като е идвал да консултира нашите, все трябва да съм го виждал.
— Е, пристигнахме. — Джул спря колата и угаси двигателя. — Да видим какво има да сподели с нас господин Джайлс.
Старият адвокат ги посрещна във всекидневната си, седнал в инвалиден стол, с увити в одеяло нозе. Гледката през прозореца, дори в облачен ден като този, сякаш обхващаше половината от Залива. До стола имаше кислородна бутилка, от която две прозрачни тръбички се проточваха до ноздрите му. Съпругата му, Дороти, след като донесе кафе за всички в големи оранжеви чаши, седна до него и положи длан върху лявата му ръка, откъдето не я свали до края на срещата.
— Благодарим, задето ни отделихте от времето си — започна Джул.
— Вие двамата заедно ли работите? — попита Джайлс с удивително енергичен глас. — Не си спомням много случаи на сътрудничество между полицаи и частни детективи.
Джул можеше да бъде и тактичен, когато се наложеше.
— Имаме съвпадащи интереси. Случаят, с който се занимавам, засяга майката на господин Хънт, убита през 1970-а година.
Старецът изпръхтя.
— Бая време е минало оттогава. — После, вече сериозно, се обърна към Хънт: — Съжалявам за загубата ти, синко, макар и толкова отдавнашна. Как се казваше майка ти?
— Марджи Карсън.
Гърбът на Джайлс се изправи, а очите му проблеснаха.
— Кевин Карсън.
— Имайте предвид, че Стийв никога нищо не забравя — намеси се Дороти.
— Радваме се да го чуем — каза Джул. — Донякъде сме затруднени от полицейските доклади и стенограмите по делото, които са добри сами по себе си, но не хвърлят достатъчно светлина върху някои детайли.
— Като например? — попита Джайлс.
— Как да ви кажа, тъкмо затова сме тук. Да открием дали няма нещо, което да е пропуснато.
— Да речем, името Еви Секрист или Сий Крайст — намеси се Хънт. — Звучи ли ви познато?
Джайлс присви очи, напрягайки паметта си.
— Не, не бих казал. Защо, присъства ли в документите по делото?
— Не — отвърна кратко Джул.
— Но е била приятелка на майка ми — подзе Хънт, — вероятно най-добрата. Имала е две деца, малко по-големи от мен, и са прекарвали доста време заедно.
— И как би могла тя да е замесена в убийството? — попита Джайлс. — Имам предвид, чисто теоретично.