Откраднатият сън

— Постарайте се да си спомните кога за последен път видяхте Ерьомина или пък кога сте разговаряли с нея.

— Не си спомням. Отдавна. Беше още топло, сигурно през септември или в началото на октомври.

— А как сте запомнили, че е било топло?

— Беше със страхотен костюм. Дойде при Льолка, а аз тъкмо щях да излизам, сблъскахме се в антрето. Вика беше без шлифер, само по костюм, значи е било топло.

— Може да са я докарали с кола, затова да е била без шлифер?

— Може. — Колобов изхъмка неопределено. — С тази уличница всичко може да е било.

— Нарекохте Ерьомина уличница. Не одобрявахте поведението й, така ли?

— Абе мене какво ме засягаше? Само да не пречи.

— А Ерьомина пречеше ли ви?

— Откъде ви хрумна това?

— И все пак: какво мислехте за нея лично вие?

Отново неопределено хъмкане и свиване на рамене. Не, Василий Колобов определено не беше свидетел, за когото можеш да си мечтаеш. Работел като продавач в денонощен павилион на Савьоловската гара, едно денонощие на работа, едно — почивка.

— Кажете, Вика не е ли идвала при вас на гарата?

Този въпрос явно не хареса на Колобов. Усмивчицата му изчезна, той се накокошини и започна да отговаря през зъби:

— Че какво ще прави там?

— Не ви питам какво би правила, питам ви виждали ли сте някога Виктория Ерьомина на Савьоловската гара. И ако сте я виждали, кога, с кого е била, идвала ли е до вашия павилион и какво ви е казала. Разбрахте ли въпроса ми?

— Не е идвала там. Никога не съм я виждал.

— А вие никога ли не сте ходили в нейната служба?

— За какво да ходя? Каква работа имам там? И понятие нямам къде е работила.

И така до безкрай — „не знам, не помня, не съм бил, не съм я виждал“.

— Кога научихте, че Ерьомина е изчезнала?

— Льолка ми каза. В края на октомври май. Нещо такова.

— Какво по-конкретно ви каза?

— Че Борка търсел Вика, не ходела на работа, а и вкъщи я нямало.

— В този период жена ви отсъствала ли е от къщи? Да е пътувала до друг град или просто да е била у приятелка за няколко дена?

— Май че не.

— Май че? Обикновено в течение ли сте къде се намира Олга?

— Обикновено не. Мен често ме няма по цели денонощия. Работя през ден, така че…

— Ами в дните, когато не сте на работа?

— Пак не си седя вкъщи. И Олга не проверявам. Мен ме интересува да е чисто и яденето да е сготвено. Останалото не е моя работа.

— Но нали ви е съпруга! Нима ви е безразлично къде ходи и какво прави?

— Защо да ми е безразлично?

— Мисля, че вие го казахте.

— Аз пък мисля, че не съм казал такова нещо.

— А вие да сте пътували за някъде в края на октомври?

— Не.

— Постоянно ли сте работили през ден?