Черният град [bg]

Фандорин спря на най-долната площадка. Очите му свикнаха с полумрака и сега можеше както трябва да огледа събралите се.

Публиката беше пъстра, половината европейска, половината източна. Мундирите и смокингите се смесваха с черкезки; блясъкът на еполетите - с блясъка на хазърите[66] и ръкохватките на кинжалите. Дамите също изглеждаха различно: някои носеха открити рокли с голи рамене, но се срещаха и жени с азиатски тоалети, някои дори със забулени лица.

Изведнъж по тълпата сякаш премина вълна. Всички се обърнаха към кабинката на асансьора, откъдето с омайваща усмивка излезе Клара, придружена от Леон Арт. Тя бе с тясна сребриста рокля, която подчертаваше изящните й форми; режисьорът беше облечен с черен фрак, с пусната по раменете коса и орхидея на ревера - той също беше като картинка.

„Красива двойка - помисли си Фандорин. - Защо им е трети да им свети? Само по-скоро да..."

Към почетната гостенка се затъркаля някакъв дебеланко със сияеща плешивина в неестествено черните коси, той в движение се кланяше на гостите.

- Ераст, Ераст! - с очарователна безпомощност взе да се озърта Клара. - Господа, днес съм със съпруга си. Ах, ето го! Господа, разрешете да ви представя: Ераст Петрович Фандорин.

Всички зяпнаха щастливия съпруг на голямата „етоал", а той скръцна със зъби и слезе по стълбите.

- Защо ми се к-кланяш? - ядосано попита Фандорин продуктьора.

- За да видят всички колко важна персона сте - прошепна в отговор Симон. - Иначе няма да ви уважават.

- За какво ми е тяхното уважение...

Все пак се наложи да спре да мърмори. При Ераст Петрович дойде Клара и с трогателна съпружеска грижа му поправи якичките (които и без това бяха идеални), целуна го по бузата. Ролята на любяща съпруга бе отработена в няколко лаконични щриха, по Станиславски.

Срещата на киногрупата с благодетеля и спонсора напомняше августейша аудиенция. Леон първи отиде при чичо си. След него Ераст Петрович със съпругата му и Симон, който спазваше почтителна дистанция. Последва ги първият оператор и двама актьори, които вчера изпълняваха ролите на главния асасин и главния мамелюк. Всички останали се построиха във вид на полумесец отзад и се поклониха от разстояние.

Когато се озова лице в лице с великия Месроп Карапетович, Фандорин почувства смътно безпокойство и не се сети веднага от какво е предизвикано. Не от богатството на бакинския Крез[67] , разбира се. И не от изпитателния поглед на малките му черни очички, блестящи като маслини: те се впиха в лицето на Ераст Петрович, стрелнаха се към племенника, към Клара и отново се спряха върху Фандорин - сега вече без да мърдат.