Портрет в сепия [bg]

— Мога ли да изчакам тук? Да не би да преча? С какво да помогна? — изломоти Северо, като изтриваше потта, стекла се по врата му.

— Изобщо не пречите, младежо, ала няма как да помогнете на Лин, трябва сама да свърши работата си. Но затова пък можете да подкрепите Елайза, която е малко объркана.

Елайза Съмърс бе преживяла мъките на раждането и като всяка жена знаеше, че то е праг към смъртта. Познаваше усилното и тайнствено пътуване, в което тялото се разтваря, за да направи път на нов живот. Спомняше си мига, когато започваше шеметно търкаляне по един склон надолу в неудържими напъни и тласъци, спомняше си ужаса, страданието и невероятната изненада, когато детето най-сетне успяваше да се отдели и излизаше на бял свят. Въпреки цялата си мъдрост на джун и на Дао Циен му бе нужно повече време, отколкото на Елайза, за да разбере, че с Лин нещата не вървяха както трябва. Средствата на китайската медицина бяха предизвикали силни контракции, но детето беше неправилно разположено и се намираше заклещено в тялото на майка си. Раждането било сухо и трудно, обясни Дао Циен, ала Лин била силна и само от нея зависело да запази спокойствие и да не се преуморява излишно; ставало дума за изпитание по издръжливост, а не по бързина, добави той. В момент на отдих Елайза Съмърс, която бе толкова изтощена, колкото и самата Лин, излезе от стаята и срещна Северо в коридора. Направи му знак и той объркан я последва към малката стаичка с олтар, в която не бе влизал никога дотогава. На ниска масичка имаше обикновен кръст, малка статуя на Куан Ин — китайска богиня на състраданието, а в средата — една нескопосана рисунка с мастило на жена, пременена в зелена роба и със закичени зад ушите цветя. Видя и няколко запалени свещи и панички с вода, ориз и листенца от цъфнали цветя. Елайза коленичи пред олтара на възглавничка от оранжева коприна и се помоли на Христос, на Буда и на духа на Лин — първата жена на Дао — да помогнат на дъщеря й да роди. Северо застана прав отзад и зашепна, без да мисли, католическите молитви, наизустени в детството му. Останаха така известно време, свързани от страха и от обичта към Лин, докато Дао Циен не извика жена си да му помага, тъй като бе отпратил акушерката и възнамеряваше да извърти детето и да го издърпа с ръце. Северо остана да пуши с Лъки на вратата, а в това време Китайският квартал започна постепенно да се събужда.