Кръвен обет [bg]

Влора беше тъмнокоса красавица с класическа фигура, широки бедра и малка гръд, подчертана от тясната синя униформа. Тя произхождаше от знатен род: покойният ѝ баща бе на-барон, прахосал богатствата си с неумели сделки. Последните от семейните средства той бе вложил във фатрастанска златна мина — изчерпала се два месеца след началото на добива. Година след този провал той бе починал, оставяйки десетгодишната си дъщеря. Сабон беше я намерил месеци по-късно, настанена в пансион от далечните си роднини — изоставено дете, но притежаващо удивителен талант. Влора умееше да подпалва барут не от десетина крачки, както правеха повечето Отличници, а от стотици метри. Тамас я бе взел под своята закрила и ѝ беше осигурил кариера в армията. Но къде беше допуснал грешка?

— Барутен маг Влора се явява в отговор на нареждането ви, сър.

Тамас трепна. Тя се бе обръщала към него на малко име още от четиринадесетгодишна. И никой не бе посмял да коментира фамилиарността ѝ. Към него тя се отнасяше като към баща повече от Таниел.

— Седни — заповяда Тамас.

Тя се подчини.

— Сабон запозна ли те със ситуацията?

Той усещаше как тя изучава лицето му, затова задържа погледа си над главата ѝ.

— Изгубили сме много бойци, сър — отвърна тя. — Много приятели.

— Сериозен удар срещу барутната кабала. По тази причина се нуждая от магове. Искаше ми се да можеше да те оставя…

В Илеманския университет, мислено довърши той. Където тя щеше да продължи да се образова и да изменя на сина му.

— Нужна си ми тук — каза Тамас след миг мълчание.

— На ваше разположение съм.

— Ще те изпратя със седемдесет и пети полк в северния край на града. Там има бунтовници, които трябва да…

Тамас замълча, защото на вратата се почука. Олем надникна навън и размени няколко думи шепнешком със стоящия отвън, след като прие съобщението.

— Тамас — поде Влора. — Бих искала да служа с Таниел, ако това е възможно.

Тамас почувства как тялото му трепва гневно и с мъка овладя гнева си.

— Без фамилиарности, войнико — процеди той. — Не, не е възможно. Градът трябва да бъде прочистен. Ти ще бъдеш зачислена към седемдесет и пети полк.

Той не можеше да подложи Таниел на това. Той беше студен, а не жесток.

Олем размаха посланието.

— Простете, сър.

— Какво има?

— Проблеми.

— Какви проблеми?

— Момчетата са се натъкнали на барикади.

— Е, и?

— Големи барикади, сър, макар и струпани набързо, много добре организирани. Не става дума за обикновени обирджии.

— Къде?

— Центестършир.

— Това се намира на по-малко от два километра от нас. Хората ни проучили ли са барикадите?

— Тъй вярно — потвърди Олем с мрачен вид. — Роялисти, сър.

— Все някога те трябваше да изпълзят — промърмори Тамас. — Верни служители на краля, макар и без крал. Каква е числеността им?

— Още не се знае. Барикадите са изникнали тази нощ.

— Каква част от града държат?