Три [bg]

— Три месеца ли?

Трябваше да му каже.

— Чували ли сте за убиеца Гатанката?

— Онзи от Сакраменто?

— Да. Имаме причини да вярваме, че това е той. Последната му жертва е отпреди три месеца.

— Чух по новините. — Кевин затвори очи. — Наистина ли смятате, че е той?

— Да, така смятам. Но доколкото знаем, досега не е оставял никой жив. Не се опитвам да ви плаша — просто няма друг начин да го направя. Сега получаваме шанс, отличен шанс да го спрем, преди да продължи.

Той разшири очи.

— Как?

— Иска да играе. Не го привлича убийството, а играта. И ние ще играем.

— Ще играем? — Той я погледна отчаяно и наведе глава. Прииска й се да го прегърне през рамо, да го утеши, да хване здраво тази бедна душа и да й каже, че всичко ще бъде наред. Но това нямаше да е нито вярно, нито професионално.

— Някога играли ли сте шах?

— Един-два пъти.

— Мислете за това като за партия шах. Той е с черните, вие — с белите. Той е направил първия си ход и вие сте направили вашия. Изгубили сте една пешка. Докато играта му е интересна, той ще играе. Задачата ви е да го задържите в играта достатъчно дълго, за да можем да го намерим. Това е единственият начин да го победим.

Кевин прокара ръце през косата си.

— Ами ако в този момент ни слуша?

— Винаги трябва да предполагаме, че ни слуша. Несъмнено разполага с технология, за да чуе каквото иска. Но онова, което току-що ви казах, е като музика за неговите уши. Сега се е скрил в дупката си и потрива ръце в очакване на играта. Колкото по-дълго продължи, толкова по-добре. Може да е ненормален, но е адски умен. Може би е гений. Никога няма да се откаже и да побегне само защото някакъв си агент от ФБР е по петите му.

Надявам се, че ме слушаш, змия такава. Тя стисна зъби.

Кевин й се усмихна едва-едва. Очевидно разбираше, но не беше в състояние да хареса каквото и да било, свързано с играта на Слейтър.

— Тройките може да са просто съвпадение — каза той.

— При този тип няма съвпадения. Умът му работи по съвсем различен начин от останалите. Може ли да видя телефона, който ви е дал?

Той го измъкна от джоба си и й го подаде. Тя го включи и прегледа записите. Едно обаждане в 4:50 предишния ден следобед.

— Добре, дръжте го у вас. Не го давайте на полицията и не им казвайте, че съм ви посъветвала да не им го давате.

Това й спечели едно ухилване и тя не се сдържа да му се усмихне в отговор. Можеха да се опитат да проследят номера на Слейтър и да засекат местоположението му, но тя въобще не гледаше оптимистично на това. Имаше твърде много начини да излъжеш системата.

— Ще сложим бръмбар в телефона…

— Той каза никакви ченгета.

— Имам предвид ние, ФБР. Ще използваме местна техника, която ще монтираме в телефона. Съмнява ме, че конвенционалните подслушвателни уреди ще свършат работа — заглушават се твърде лесно и имат ограничен обхват. Записващият уред ще се вижда ясно, една малка кутия, която ще монтираме тук. — Тя посочи с пръст гърба на сребристия телефон. — Съдържа малък чип, който по-късно ще приберем за анализ. Не е като наблюдението в реално време, но може би е всичко, което можем да получим.