Моят чичо Осуалд [bg]

— Защо си мислите, че ще го правя така?

— А как тогава?

— Измислил съм такъв великолепен начин, че никой няма да е в състояние да устои и неминуемо ще стане донор.

— Глупости. Аз ще устоя.

— Така ли мислите?

Лапнах едно малко парченце ябълка и започнах да го дъвча. Взех чашата си с портвайн и я вдигнах до носа си. Какъв аромат! На гъби. Отпих малко и го задържах в устата си. Напомняше ми за сушени розови листа. За няколко мига бях омаян от вкуса и аромата на виното, което вкусвах. Какъв великолепен спомен оставяше в устата! Щях да го усещам на небцето си още дълго време.

— Дайте ми три дни — казах аз — и ви гарантирам, че ще притежавам пълното количество сперма от едно ваше изпразване, заедно със сертификат, подписан лично от вас, удостоверяващ, че тя наистина е ваша.

— Не ставайте глупав, Корнелиус. Не можете да ме накарате да направя нещо, което не искам да направя.

— Това е всичко, което мога да ви кажа засега.

Той примигна зад облаците дим:

— Няма да ме заплашвате или малтретирате по някакъв начин, нали?

— Разбира се, че не. Всичко ще направите абсолютно доброволно. Искате ли да се обзаложим?

— Доброволно казвате, така ли?

— Да.

— Тогава съм готов да се обзаложа, на каквото и да е, че няма да успеете.

— Добре. Облогът е такъв: в случай, че загубите, се задължавате: първо, да не публикувате нищо, докато и двамата не сме направили поне по един милион; второ, да станете пълноценен и ентусиазиран партньор; и трето, да ме научите на всички технически умения, необходими за осъществяването на хранилището за сперма.

— Нямам нищо против да ви обещая нещо, което никога няма да ми се наложи да изпълня.

— Обещавате ли в такъв случай?

— Обещавам.

Платих сметката и предложих на Уърсли да го закарам до тях с колата си.

— Благодаря ви — каза той. — Аз съм с колело. Ние, бедните преподаватели, не можем да си позволяваме толкова, колкото някои други.

— Скоро и вие ще бъдете като тези „други“ — обещах му аз.

Стоях на Тринити стрийт и го наблюдавах как се отдалечава върху колелото си в нощта. Беше едва девет и половина. Реших да направя следващия ход незабавно. Качих се в колата си и я подкарах към „Гъртън“.