Инстинкт на убиец [bg]

— Благодаря.

— Не знам как най-после успя да ги накараш да подпишат, но съм впечатлен. Имахме нужда от сделката. Особено като се има предвид как Алард и Глийсън се излагат напоследък.

— Излагат ли се? Съжалявам да го чуя.

— Я моля ти се — изсумтя Горди. — Пробутвай дивотиите си на човек, който не е наясно с нещата. Глийсън провали презентацията пред „Банк ъф Америка“. Измислил някакво тъпо оправдание, че компютърът му се скапал или нещо подобно. Колкото до мен, той е свършен. А сега и Тревър — поклати глава шефът. — Факт е, че и аз самият си падам по голфа — посочи стиковете и изкуствената трева в ъгъла, — но човек не зарязва клиент за седемдесет милиона, за да поиграе в голф клуба.

— Шегуваш се — изненадах се искрено, тъй като това изобщо не подхождаше на Тревър.

— Иска ми се да се шегувах — отвърна Горди. — Тревър няма представа, че знам, но чух историята от Уоткинс от „Павилион“. Опитах се да извъртя нещата, но Уоткинс беше категоричен.

— Тревър е играл голф?

— Решил е, че може да се измъкне безнаказано. Вързал тенекия на Уоткинс два дни поред, като твърдял, че имал проблеми с колата. Единият ден спукал гума, а на следващия — алтернаторът му умрял или някоя друга джаджа. И двата дни казал, че мобифонът му не работел.

— Да, ама наистина е станало така — казах.

— Нищо подобно. И знаеш ли откъде идиотът се обадил в офиса на Уоткинс? От голф клуба. Номерът му се изписал на телефона на секретарката — поклати глава той отвратено. — Просто не мога да защитя подобно поведение. Разбира се, Тревър отрича, но… Е, както и да е, склонен съм да му дам още един шанс. Той е истински месоядец. Но имам нещо и за теб.

— Казвай.

— Кои е човекът от „Нек“, когото всеки харесва?

— Джим Летаски ли имаш предвид? Който отговаря за „Мрежа подписи“?

— Точно него. Искам ние да представляваме „Мрежа подписи“. А единственият начин е да привлечем Летаски при нас. Мислиш ли, че си достатъчно способен да го убедиш да дойде тук? Да го откраднеш от „Нек“?

— Да го открадна от „Нек“? Той живее в Чикаго, има жена и деца и вероятно изкарва адски добри пари.

— Струва ми се, че се предаваш още преди да си опитал — мрачно каза Горди. — Мислех си, че искаш мястото на Крофърд.

— Не… просто… няма да е лесно. Но ще опитам.

— Ще опитам? Предпочитам да чуя: „Ще го направя“.

— Добре, ще го направя.

Не губих време и веднага се опитах да се свържа с Джим Летаски. Открих телефонния му номер в сайта на „Нек“, но предпочитах да му се обадя у дома — бе по-дискретно и удобно. Домашният му телефон не бе вписан в указателя, за съжаление. Затова изчаках Горди да отиде на събрание и се отбих при секретарката му. Тя поддържаше невероятна информационна база данни с имена и контакти и си помислих, че може да знае как да открием домашния телефон на Летаски.

— Джим Летаски? — попита Мелани. — Разбира се. Лесна работа.