Рестарт [bg]

12

Отчайващите ситуации изискват отчаяни действия, нали така?

— Какво друго освен „отчаяно действие“ бихте нарекли това: да кажа на Ранди Уилямс, моя слабоумен вице по техническите въпроси, и на Даръл Гаспър, дългокосия му програмист, да ни придружат на търговската среща в Олд Доминион Банк в Тампа — срещата, на която сега се крепи съдбата на „Тао Софтуер“?

Нареждам им да вземат демо на „Пи Скан“. Оказва се, че това са лаптопът на Даръл и стар цифров фотоапарат, конфигурирани за съвместна работа. Демото се представи добре само преди два дни, така че се надявам късметът ни да сработи повторно.

Вземаме колата на Вандербек. Това е стилно беемве 7, лимузина. Цена в магазина — 80 000 долара. Няма как да не забележа такива неща, след като от главата ми не излиза мисълта за онзи фалшив доставчик.

Вандербек шофира по начина, но който и говори — гладко и авторитетно, слаломира през трафика, игнорира другите участници в движението около себе си, изтиква ги встрани и ги засича в лентите им. Пътуването отнема малко над деветдесет минути. Прекарвам по-голямата част от времето в репетиране на срещата, като научавам имената на участниците в нея: Самир Сингх, вицепрезидент на „Олд Доминион“ по „Лична информация за клиентите“; Стан Понтин, вице по техническите въпроси; може би дори (макар това да не е потвърдено) самият Санди Голдън, президент на „Олд Доминион“.

Обяснявам на моите колеги целта ни за срещата, а тя е проста: съобщаваме на „Олд Доминион“, че „Пи Скан“ е почти готова за пускане на пазара. Ще кажем, че „Тао“ иска да инсталира под формата на пилотен проект софтуера в малко на брой клонове на банка, работещи с индивидуални клиенти. Ще поискаме 500 000 долара предплащане от „Олд Доминион“, които ще бъдат използвани за финансиране на довършването на софтуера и за инсталирането му в клоновете. В замяна „Олд Доминион“ ще придобие малка част от „Тао Софтуер“.

Понеже ще разположим изумителната си технология в клонове на „Олд Доминион“ — а не в тези на конкуриращите банки „Олд Доминион“ ще се възползва от благосклонното внимание на медиите, което проектът несъмнено заслужава. Нещо по-добро, „Олд Доминион“ ще вземе дял от печалбата, когато „Тао“ започне да продава своя продукт на другите банки. (Нищо не носи по-голяма радост на един директор на компания от това Да намери начин конкурентите да му плащат.)

Това в общи черти е планът. Признавам в себе си, че не е много реалистичен. Но ако съумеем да го прокараме — ако някак убедим Самир Сингх, Стан Понтин и Санди Голдън да ни напишат чек за 500 000 долара, — „Тао“ ще получи няколко допълнителни седмици живот. Нещо по-добро, след като имаме на сметката си умерен успех, може да успеем да излъжем Тад Билъпс и „Бедрок Венчърс“ да загробят още пет-десет милиона в „Тао“.