![Мъртва като теб [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/6/mrtva-kato-teb-bg-download.jpg)
Мъртва като теб [bg]
- Автор: Джеймс Питер
- Серия: Рой Грейс (bg) #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 9789542928454
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мъртва като теб [bg]». Краткое содержание книги:
„Може би това е най-увлекателният трилър от „Мълчанието на агнетата“ насам. „Washington Post“
Известно време успяваше да заблуди Роуз, че ходи на риболов — нощен риболов, предимно. Тя го питаше защо никога не взима детето. Дарън отговаряше, че би го взел, но когато порасне. И наистина щеше да го направи, наистина.
Но една февруарска вечер, докато обираше къща в Тонгдийн, собственикът се прибра и го изненада. Той избяга през задната врата, през градината и се озова право в дълбокия празен плувен басейн, като си строши десния крак, челюстта, носа и изгуби съзнание.
Роуз го посети само веднъж в затвора. И то за да му каже, че ще заведе детето в Австралия и не иска да го вижда никога повече.
Сега той отново беше навън и свободен, но нямаше нищо. Нищо, освен куфара у Тери Биглоу — ако, разбира се, Тери все още беше там, не беше пукнал или влязъл отново в затвора. Та нямаше нищо друго, ако не се брояха здраво белязаното му тяло и копнежите от трите години, прекарани на тясната койка в мечти за онова, което ще направи, когато отново излезе навън…
1997
26
Понеделник, 29 декември
Мога да забравя, че съм видяла лицето ти — каза Рейчъл, като се взираше в него.
Той изглеждаше като болен от хепатит на жълтеникавата светлина на лампичката в купето на микробуса. Тя се опитваше да улови погледа му, защото някъде в помътените си, разбъркани от ужаса кътчета на съзнанието си, помнеше, че е чела, че заложниците трябва да опитат да улавят погледа на похитителите си. Така на похитителите ще им е по-трудно да ги наранят, защото ще е установена някаква връзка.
Тя се опитваше, с пресипналия си глас, да осъществи някаква връзка с този мъж — с това чудовище — с това създание.
— Разбира се, че можеш, Рейчъл. За какъв ме мислиш? За вчерашен? Ще те пусна, значи, и след час ти ще цъфнеш в полицията и ще ми правите вече фоторобот. Така ли я мислиш тая работа?
Тя поклати енергично глава и изграчи:
— Обещавам ти.
— Заклеваш се в живота на майка си?
— Да, в живота на майка си. Моля те, дай ми малко вода. Моля те, дай ми нещо.
— Значи мога да те пусна и ако ме измамиш и идеш в полицията, няма проблем да намина към къщата на майка ти в Сърендън Клоуз и да я убия, така ли?
Рейчъл смътно се зачуди откъде знае къде живее майка ѝ. Вероятно беше прочел във вестниците? Това ѝ даде малко надежда. Ако той беше прочел това във вестниците, значи беше влязла в новините. Хората сигурно я търсеха. Полицията.
— Знам всичко за теб, Рейчъл.
— Можеш да ме пуснеш. Няма да рискувам живота ѝ.
— Мога ли?
— Да.
— Мечтай си.
В настоящето
27
Четвъртък, 8 януари
Той обичаше да влиза в хубави големи къщи. Или по-точно, да влиза във вътрешността на големите къщи.
Понякога, свит в тесните помещения, се чувстваше, сякаш носеше къщата като втора кожа! Или пък свит в някой дрешник, заобиколен от висящи на закачалки рокли и опияняващите аромати на тяхната красива собственица и на кожените ѝ обувки, той се чувстваше на седмото небе, сякаш притежаваше тази жена.
Жена като онази, която притежаваше роклите, които сега висяха около него. И която притежаваше лавиците, отрупани с някои от любимите му дизайнерски обувки.
А за известно време, съвсем скоро, той щеше да я притежава! Съвсем скоро.
Вече знаеше много за нея — много повече, отколкото знаеше съпругът ѝ, беше сигурен в това. Сега беше четвъртък. Беше я наблюдавал през последните три нощи. Знаеше кога се прибира у дома и кога излиза. И знаеше тайните на лаптопа ѝ — колко глупаво от нейна страна да не му сложи парола! Беше прочел имейлите до и от онзи грък, с когото тя спеше. Файловете с фотографии, които му беше направила, някои доста откровени всъщност.
Но за известно време, ако имаше късмет, той щеше да е нейният любовник тази нощ. Не господин Космат с огромния и неприлично голям чеп.
Трябваше да внимава да не помръдне и на сантиметър, когато тя се прибере. Закачалките много тракаха — бяха предимно от онези металните, които идваха с дрехите от химическото. Беше махнал няколко, най-издайническите, и ги бе сложил на пода на дрешника, а другите около него беше увил с плат. Сега трябваше само да чака. И да се надява.
Беше като риболова. Изискваше се много търпение. Тя можеше да не се върне скоро, но поне нямаше опасност мъжът ѝ да се прибере тази нощ.
Мъжлето беше заминало много, много далеч — със самолет. На софтуерна конференция в Хелзинки. Всичко беше на кухненската маса, бележка до нея, в която ѝ казваше, че ще се видят в събота и подписана с „обичам те, целувки“. Беше оставил и името на хотела, и телефонния му номер.