Хана [bg]

— И с чии пари направи всичко това? При пристигането си имаше три-четири рубли.

— Две рубли — уточни тя.

И се впусна да разказва как тя и Добе Клоц са сключили договор, според който тя получава двайсет процента от допълнителните печалби над размера на средната печалба. Отначало. После как е убедила Копата Сено…

— Искам да кажа Добе. Така й викам, но я обичам…

… убедила е Копата Сено да вложи малко повече. Добе е имала повече пари, отколкото сама е предполагала с всичките тези наеми, дето ги събира. Трупала ги е, но от това никой нямал полза.

— Особено ти — отбеляза Мендел. След като първоначалната веселост бе отминала, той усети, че го обхваща странно безпокойство. За момента не можеше да си го обясни. Сивите очи се впиваха в него неразгадаеми.

Тя кимна:

— Особено аз. Затова я убедих да ги вложи. Първо за обновяване, разширяване, за наемане на продавачки, между които и Ребека — вие я забелязахте, аз видях, онази, дето е толкова хубава… Тази глупачка спи ли?

На Мендел му бе нужно известно време, за да схване, че тя говори за Кристина. Повдигна завивката: полякинята наистина бе заспала. Дори леко похъркваше, тихичко…

— После — продължи Хана — ми дойде идеята за втория магазин, аз имах триста и петнайсет рубли, но не беше достатъчно. Освен това нямах право да започвам нещо ново без Добе, нямаше да е честно. Ето защо й предложих да даде от собствените си пари. Тя нямаше достатъчно. Трябваше да се взима на заем.

На Мендел изведнъж му стана студено. Протегна ръка, взе ризата си от близкия стол и я навлече като внимаваше много да прикрие голотата си. Хана каза:

— Ходих при петнайсет или двайсет лихвари и най-после намерих един, който беше подходящ. Отначало искаше да даде заема само срещу ипотекирането на сградата на Клоц плюс лихвата. Най-накрая влезе в сделката срещу трийсет процента…

— Значи все пак даде парите?

— Естествено.

— Кой е той?

— Лейб Дейтш.

Името бе познато на Визокер и въпреки ризата усещането за студ се засили.

— Трябваше да ме питаш, Хана.

— Нямаше ви.

— Сигурно щеше да успееш да ме намериш, ако беше поискала.

— Вярно е — призна тя. Сведе поглед и оправи някакви несъществуващи гънки по роклята си. Тогава, за първи път откакто тя бе нахълтала в стаята, Мендел забеляза роклята в черно и червено — много особено червено, — което отлично подхождаше на бялата й кожа, на очите, а и на косите й — Визокер имаше набито око за тези неща; то подчертаваше фигурата и прекрасното й дребно тяло, способно да побърка даже и светец. Мендел беше поразен от новата промяна в нея, която би трябвало да забележи по-рано. Но неприятното чувство не изчезна…