Ти ни каза да опишем нещо чуждо, което ние сме видели. Аз ще опиша Ейвънли Хол. Тя има две врати, една вътре и една отвън. Тя има шест прозореца и един комин. Тя има два края и две страни. Тя е боядисана в синьо. Това е, което я прави странна. Тя е построена на по-долния път за Кармоди. Тя е третата по важност сграда в Ейвънли. Другите са църквата и ковачницата. В нея се изнасят лекции и се водят дебати.
Искрено ваш:
Джейкъб Донъл.
П.С. Сградата е яркосиня.“
Писмото на Анета Бел беше много дълго, което ме изненада, защото написването на едно есе не беше стихията на Анета и обикновено нейните писания са толкова кратки, колкото и писанията на Сент Клер. Анета е съвсем малко момиченце и е еталон за добро държание, но има някаква сянка в произхода й.
Това е писмото й:
„Най-скъпа учителко,
Мисля, че ще ти напиша едно писмо, за да ти разкажа колко много те обичам. Обичам те с цялото си сърце и душа и разум… обичам те с всичко, което съм аз… и искам да ти служа завинаги. Това ще бъде моята най-голяма привилегия. Затова се опитвам толкова усърдно да бъда добра в училище и да си уча уроците.
Ти си толкова хубава, учителко моя. Твоят глас е като музика, а твоите очи са като теменуги, когато ги е поръсила росата. Ти си като една величествена кралица. Твоята коса е като накъдрено злато. Антъни Пай казва, че тя е червена, но ти не трябва да му обръщаш внимание на Антъни.
Познавам те само от няколко месеца, но аз не мога да допусна, че е имало време, в което не съм те познавала… когато ти не си влизала в моя живот, за да го благословиш и да го осветиш. Винаги ще гледам не тези години като на най-чудесните в моя живот, защото те ми донесоха тебе. Освен това, те са години, в които ние се преместихме в Ейвънли от Ню Бридж. Моята любов към теб е много богата и тя ме предпазва много от беди и злоба. Дължа всичко на тебе, моя най-сладка учителко.
Никога няма да забравя колко сладка изглеждаше последния път, в който те видях в онази черна рокля с цветята в косите ти. Ще те виждам такава винаги, дори когато ние и двете остареем и побелеем. Ти винаги ще си млада и руса за мене, най-скъпа учителко. Аз мисля за тебе непрекъснато… сутрин и по обяд, и привечер.
Обичам те, когато се смееш и когато въздишаш… дори когато изглеждаш надменна. Никога не те видях да изгледаш разгневена. Антъни Пай казва, че ти винаги изглеждаш така, но аз не се чудя, че ти му изглеждаш разгневена, защото той заслужава това. Обичам те във всичките ти рокли… ти изглеждаш по-възхитителна във всяка своя нова рокля.
Най-скъпа учителко, лека нощ. Слънцето е залязло и звездите светят… звездите, които са толкова блестящи и красиви, колкото твоите очи. Целувам ръцете ти и лицето ти, сладка моя. Моят Бог бди над тебе и те пази от всички злини.
Твоята възхитена ученичка:
