Синдромът Портной [bg]

Да, ама последното изобщо не е вярно, докторе! Ама изобщо! Това е просто поредният опит на онази подла кучка да ме побърка от разкаяние и по тоя начин да си гепи съпруг. Защото на двайсет и девет това е единственото, което й се иска, нали разбирате, но за мен не означава, че трябва да й угодя. „През септември, мръснико, ставам на трийсет!“ „Правилно, Маймунке, правилно! Ама точно затова да преследваш своите цели си е твоя работа, а не моя! Ясно ли е? Твоя работа!“ „Ще те разнеса навсякъде, педал безсърдечен! Всички ще разберат какъв мръсен перверзен тип си и какви гадости си ме карал да правя!“

Ужасна путка! Страхотен късмет извадих, че се измъкнах жив от тоя история. Ако изобщо съм успял!

Всъщност ставаше въпрос за родителите ми и за това, как, като не се женех, изглежда, причинявах на тези хора само скръб. Това, че съвсем наскоро, мамо и татко, се оказах назначен от самия кмет на Ню Йорк Сити за пълномощник по социалните въпроси, очевидно не означава нищо за вас, що се отнася до мястото в обществото и израстването — въпреки че не е точно така и аз го знам, за да бъдем справедливи, трябва да кажем, че когато и да се мерне името ми в „Таймс“, те бомбардират всеки жив роднина с копие от колонката. Половината от пенсията на баща ми потъва в пощенската кутия, а майка ми се застоява с денонощия на телефона и трябва да бъде хранена венозно поради невъобразимата скорост, с която устата й меле за нейния Алекс. Всъщност така си е било винаги — те не могат да преживеят успехите ми и моята гениалност, името ми във вестниците, а сега положението ми като помощник на блестящия нов кмет в борбата му за Истина и Справедливост, враг на тарторите на бордеите, фанатиците и плъховете („за насърчаване равенството в отношенията между хората, за премахване дискриминацията, за подпомагане на всеобщото разбирателство и уважение“ — хуманната цел на нашата комисия според както е указано в декрета на Градския съвет)… И все пак, ако разбирате какво искам да кажа, все пак някак си не съвсем идеален.