Котка сред гълъбите
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Котка сред гълъбите». Краткое содержание книги:
Пред Еркюл Поаро стои важната задача да открие истината, преди някой друг да е станал поредната невинна жертва.
— И няма нищо друго, нищо, свързано например със спортната зала, което не сте ми казали?
— Ами… — Ан се двоумеше.
— Всъщност нищо особено — бавно каза тя. — Само дето един от градинарите — не Бригс, а младият. Видях го един ден да излиза от спортната зала, където изобщо няма работа. Предполагам, че любопитството му го е отвело там или пък е искал да изкръшка от работа. Той трябваше да оправя телената ограда на тенис корта по това време. Не мисля, че има нещо сериозно в тази случка.
— Но въпреки това сте я запомнили — изтъкна Келси. — Защо?
— Ами защото… — сбърчи чело тя. — Да, защото държанието му ми се стори малко странно. Предизвикателно. Освен това се подиграваше заради парите, които се харчат тук за момичетата.
— Аха, отношението му значи… Разбирам.
— Не мисля, че беше злонамерено.
— Вероятно не, но аз ще си отбележа този факт.
— Недомлъвки, недомлъвки — отбеляза Бонд след като Ан Шапланд излезе. — Все едно и също! За Бога, дано поне научим нещо от помощния персонал.
Но и от помощния персонал не научиха повече.
— Няма полза да ме питате за нищо, млади човече — каза мисис Гибънс, готвачката. — Първо, не чувам какво казваш; второ — нищо не знам. Снощи заспах, а аз спя много дълбоко. Изобщо не съм чула какво става тук. Никой не ме събуди и да ми каже. — В гласа й звучеше обида. — Едва тази сутрин научих.
Келси изкрещя още няколко въпроса, но от отговорите не научи нищо.
Мис Спрингър била нова този срок, но не я обичали толкова, колкото мис Джоунс, предишната учителка по физкултура. Мис Шапланд също била нова, но била приятна млада дама. Мадмоазел Бланш била като всички останали французойки — все мислела, че другите учителки са настроени срещу нея и позволявала на младите госпожици да се държат безобразно в час.
— Макар че не плаче — призна мисис Гибънс. — В някои от училищата, където съм била, учителките французойки много плачеха!
Повечето прислужнички идваха само през деня. Имаше само една камериерка, която оставаше да спи в училището, но и тя не съобщи никаква информация, макар че много добре чуваше какво й се говори. Не можела да каже, не била сигурна. Нищо не знаела. Мис Спрингър се държала малко грубо. Нищо не знаела за спортната зала, нито пък какво държат там и никъде не била виждала пистолет.
Този поток от ненужна информация бе прекъснат от мис Булстрод.
— Едно от момичетата желае да говори с вас, инспектор Келси — каза тя.
— Така ли? — сепна се Келси. — Знае ли нещо?
— Много се съмнявам — отговори мис Булстрод, — но по-добре вие да разговаряте с нея. Тя е една от чужденките тук. Принцеса Шаиста, племенница на емира Ибрахим. Смята се за много по-важна личност, отколкото е. Разбирате ли?
Келси кимна в потвърждение. Мис Булстрод излезе и в стаята се появи средно на ръст, слабо, мургаво момиче.
Тя ги погледна с престорена скромност.
— Вие от полицията ли сте?
— Да — усмихна се Келси, — от полицията сме. Ще седнеш ли да ни разкажеш какво знаеш за мис Спрингър?
— Да, ще ви кажа.
Тя се настани, наведе се напред и започна да говори с театрално тих глас.
— Това място се наблюдава. Те не се показват, но са наоколо!
И важно кимна с глава.
Инспектор Келси разбра какво имаше предвид мис Булстрод. Момичето разиграваше театър и това му харесваше.
— Но защо ще наблюдават училището?
— Заради мене. Искат да ме отвлекат.
Келси изобщо не очакваше подобно твърдение. Той вдигна вежди.
— Защо ще те отвличат?
— За да искат откуп, естествено. Те могат да накарат роднините ми да платят много пари.
— Ъ-ъ… ами… може би — каза колебливо Келси. — Но… ъ-ъ, ако предположим, че е така, какво общо има това със смъртта на мис Спрингър?
— Сигурно е разбрала нещичко за тях — разясни Шаиста. — Вероятно им е разказала, че е открила следа. Може да ги е заплашила. А те вероятно са й обещали пари, за да мълчи. И тя им е повярвала. Затова е отишла в спортната зала, където са й казали, че ще получи парите, и са я застреляли.
— Но мис Спрингър сигурно никога не би приела пари от изнудване.
— Да не мислите, че е много забавно да сте учител — учител по гимнастика? — В думите й прозвуча презрение. — Не мислите ли, че е по-добре да разполагате с пари, да пътувате, да правите каквото искате? Особено за жена като мис Спрингър, която не е красива и която мъжете дори не поглеждат! Не мислите ли, че парите имат за нея повече притегателна сила, отколкото за другите хора?
— Ами… ъ-ъ… — затрудни се инспектор Келси. — Не зная точно какво да ти отговоря. — Не се беше сблъсквал с такава гледна точка досега. — Ти… така ли мислиш? А мис Спрингър споменавала ли е нещо пред тебе?