Ланселот, рицарят на каруцата

Къде изчезна, где се свря? Къде след него да отидем? Навярно няма да го видим — от Подлостта обсебен вещо и сам прегърнал вече нещо, с което подло ще живее. И не греши, и по-добре е сто пъти повече подлеца от воина и от храбреца. Пригодно Подлостта общува, а той нозете и целува, каквото има тя е взел. На Храбростта не ще е цел, не ще се тя опозори при него да се спре дори. Но в него се е приютила изцяло Подлостта. Закрила й дава, в нея тъй се влюби, че за честта й свойта губи.» Тъй гавреха се цяла нощ, гърла деряха с присмех лош. Но който ближния си хули и мрази злобно, да сте чули по-свестен малко да е бил?! Бе всеки лют като бодил. Щом утрината се пробуди, отправиха се всички люде на този тук турнир голям. Пак бяха в ложата мадам и дамите, и деви рой, и доста рицари на брои, изцяло невъоръжени: и кръстоносци, и пленени.48 А те към рицарите с почит и към оръжието сочат: «Я вижте среща тъй приятна — щита червен със лента златна не ви ли спомня в тоя миг за Говернал дьо Робердик?49 Отзад я вижте онзи — взел щита си с дракон до орел, връхлита, без да си почине! На краля арагонски син е,50 самичък е дошъл тъдява да завоюва чест и слава. Я вижте този отстрана, добър в езда и изпитня, със щит, зелен наполовина, с изписан леопард, а синя останалата част сияе. Ами че Игнорес това е,51 приятна личност и желана! Я вижте, този с два фазана, настръхнали на щит нелек, е Когианс дьо Мотирек.52 Я вижте оня там и оня със двата им петнисти коня и лъв на всеки щит златист! Да, този е Семирамис,53 дошъл с приятеля си драг, с еднакви щитове са пак. Я вижте, този извъртя щит с нарисувана врата, а там елен слухти в тревога. Това е крал Идер, за бога!»54 И всеки беше речовит: «В Лимож е правен тоя щит, донесъл го е Пиладес,55 той пламенно желае днес да бъде на турнира славен. В Тулуза другият е правен със сбруята, излъскан цял, донесъл го е граф Д’Естрал.56 А онзи — от Лион на Рона, и няма по-добър под трона небесен, даром даден, зер е на Толас дьо ла Дезерт,57 добре се с него отбранява. А другият пък е направа английска, Лондон ги кове, на него лястовички две аха да литнат без подкана, но поатийската стомана ги удря през крилете с бяс. Държи го младия Тоас.»58 И тъй не спираха устати за рицарите си познати. Но не видяха оногова — тоз, който ги разочарова. И всеки взе да го презира: от страх избягал от турнира! Мадам не го видя. И нея желание сега обзе я да го потърсят нейни люде. Кого да прати се зачуди. Да го потърси ще проводи онази, дето вчера ходи. Извика я и тъй й рече: «Госпожице, вървете вече, на стремето сложете крак. При рицаря от вчера пак ви пращам, пак го потърсете, открийте го, не се бавете, и го предупредете вие най-зле и днеска да се бие. Недейте бърза после, даже изчакайте какво ще каже.» И девата не се забави — от снощи сметка щом направи той на чия страна ще бъде, съвсем уверена разсъди: при него ще я пратят пак. Сред рицарския гъст рояк намери рицаря и щом го зърна, каза шепнешком най-зле да се представи там, за да получи от мадам и любовта, и милостта й. И рече той: «Щом тъй желае, кой волята й ще погази!» Веднага тръгна си онази. А пажове, сержанти врява до бога вдигнаха тогава, и щитоносци: «Боже мой, я вижте аления, той се върнал! Дреме най-покорно? Не, няма нищо тъй позорно, презряно, пълно с пустота. Обзела го е подлостта, безсилен е невероятно.» Девицата пое обратно и пред кралицата изникна, а тя наблизо пък я викна, за да я чуе по-добре. Бе радостна да разбере, че несъмнено този беше, комуто тя принадлежеше, тъй както той на нея вече. На девата тогава рече да иде бързо да му каже: нарежда и го моли даже той най-добре да се сражава. Отвърна девата тогава, че тутакси да тръгне смята. Под ложата по стъпалата тя слезе при слугата — оня там долу пазеше й коня. Възседна, после полетя и рицаря намери тя и извести му най-подир: «Кралицата нарежда, сир, че може вече най-добре.» «Кажете й да разбере: да сторя всичко е удобно,