Паломино
- Автор: Стийл Даниел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Паломино». Краткое содержание книги:
— Доскоро — весело извика тя на Джош и забърза към голямата къща. Щеше да вземе един душ и да обуе чисти дънки, а сетне бе обещала да се върне в трапезарията и да помогне при украсяването на елхата. За всичко, от изпълнението на хоралите до приготвянето на сладкишите, бяха определени специални групи и комисии. В ранчото Коледа бе първият между празниците.
Когато влезе в къщата, Каролайн се бе надвесила със свъсено чело над дебелата счетоводна книга. Сам се промъкна зад нея и я прегърна силно.
— О, стресна ме!
— Защо за разнообразие не си дадеш малко почивка? Коледа е!
— Сигурно вече съм заприличала на чичо Скрудж. — Лицето на Каролайн се отпусна в топла усмивка. — Остава само да кажа „Олеле, измама!“
— Още не си. Но ако продължаваш така до утре, ще ти пратим духа на отминалата Коледа и той ще започне да те преследва.
— О, тези духове вече са ме навестявали. — Каролайн се замисли за миг и бутна настрани счетоводната книга на ранчото. Изведнъж си бе спомнила за Холивуд и екстравагантните Коледи там. Саманта я наблюдаваше и разбираше много добре какво й е в ума.
— Още ли ти липсва всичко това? — А всъщност искаше да попита: „Още ли ти липсва съпругът?“ Очите й неочаквано се натъжиха. Сякаш се опитваше да разбере докога ще страда самата тя.
— Не — меко отвърна Каролайн. — Не съм сигурна, че изобщо ми е липсвало някога. Може би само в началото. Колкото и да е странно, този живот отговаря повече на природата ми. Дълго не го осъзнавах, открих го едва когато дойдох в ранчото. Тук винаги съм била щастлива, Саманта. Това е най-подходящото място за мен.
— Знам. Винаги съм го чувствала. — Завиждаше й. Тя самата все още не бе намерила своето място. Не притежаваше друго, освен апартамента, който бе делила с Джон Тейлър. Нямаше нищо, което да си е само нейно.
— Много ли ти липсва Ню Йорк, Сам?
— Не, не Ню Йорк — бавно поклати глава тя. — Някои от приятелите. Приятелят ми Чарли, жена му Мелинда и техните три момченца. Едното ми е кръщелник. — Изведнъж се почувства самотна, обзе я носталгия по хората, които бе оставила там. — Може би и шефът ми Харви Максуел. Той е директор на творческия отдел в агенцията. Като баща ми е. — При тези думи самотата я заля като вълна, отново си спомни за Джон… и че това е първата й Коледа без него. Очите й неволно плувнаха в сълзи и тя отклони поглед. Но Каролайн забеляза, протегна ръка и нежно стисна нейната.
— Няма нищо, разбирам те… — Притегли Саманта към себе си и продължи: — Спомням си какво ми беше в началото, когато загубих съпруга си. И за мен беше много трудна година. — Замълча за момент, после добави: — Но болката отминава. Просто трябва време.
Саманта кимна, зарови глава в изящното рамо на приятелката си и риданията леко разтърсиха тялото й, ала само след миг се отдръпна, подсмърчайки.
— Извинявай — усмихна се сконфузено тя. — Обикновено не съм такава ревла. Не знам защо се получи така.
— Защото е Коледа и толкова години си била омъжена за него. Това е съвсем нормално, Сам. Какво очакваш, за Бога? — Но и сега, както хиляди пъти, откакто бе научила, че Джон е изоставил Саманта, Каролайн бе вбесена от неговата постъпка. Как бе могъл да напусне тази изключителна млада жена заради онази студена малка мръсница? Бе я гледала тайно по телевизията предишната вечер, опитвайки се да разбере какво се е случило, да открие причината, поради която Джон я е предпочел пред Сам. Единственото й предимство бе нейната бременност, но това едва ли бе достатъчно основание да загубиш напълно разсъдъка си и да изоставиш жена като Сам. И все пак той го беше направил, колкото и да бе трудно за разбиране. — Ще помагаш ли при украсяването на елхата?
Сам кимна и отново се усмихна храбро.
— Обещах да изпека и курабийки, но ме е страх, че ще съжалявате. Мъжете, с които работя, все ми подхвърлят, че жена, която язди като мен, сигурно не става за нищо в кухнята. И най-лошото е, че са прави. — Двете се разсмяха, Сам нежно целуна леля Каро и още веднъж я стисна в прегръдките си. — Благодаря ти! — прошепна разчувствано.
— За какво? Не ставай глупава.
— Задето си ми приятелка. — Тя пусна по-възрастната жена, чиито очи в момента също плуваха в сълзи.