Омагьосаните
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: medieval #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Големанова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Омагьосаните». Краткое содержание книги:
Тя познава само студенината на мъжете и едно предателство, толкова дълбоко, че е погубило нейната душа. Не вярва на никой мъж и говори само чрез тъжните песни на своята арфа. Такава е Ариана, против волята си омъжена за Саймън.
Двамата се женят, за да се възцари мир в спорните територии, но само сватбата не е достатъчна. Саймън трябва да разбуди страстта на Ариана, а тя — да спечели неговото доверие. Двамата трябва да се предадат на любовната магия… или да умрат.
— Добро утро, лорд Доминик — рече любезно Касандра. — Виждал ли си Ерик?
Доминик вдигна очи.
— Добро утро, Касандра. Мислех, че Ерик е с теб. Не е закусвал в голямата зала.
— Знаеш ли дали възнамерява скоро да се връща в Сийхоум?
— Вчера по време на лова спомена нещо за това, че трябва да нагледа строежа на вътрешната крепост в Сийхоум, преди да хванат големите студове. Тревожи се, че тази година рано ще завали сняг и ще се задържи седмици наред.
Касандра остана така за миг, сякаш се вслушваше в нещо. Сетне въздъхна.
— Твоят човек Свен — каза тя.
— Да?
— Той наблизо ли е?
— Не. Пратих го из околностите — отвърна Доминик. — С всяка изминала нощ сънищата на Мег стават все по-страшни.
По лицето на Касандра пробяга сянка.
— Да — отвърна Учената жена. — Говорих с нея в градината.
— А ти, Касандра? Какво казват твоите рунически камъни, когато ги хвърлиш?
— Мислех, че не вярваш в подобни неща.
— Вярвам във всичко, което ще спомогне за мира в тази нещастна земя — отвърна Доминик.
— Ти си по-мъдър от брат си.
— Имах отличен учител.
— Твоята съпруга ли? — попита Касандра.
Доминик кимна.
— Руническите камъни казват съвсем същото каквото и сънищата на жена ти. Около Спорните земи кръжи смърт — каза Касандра.
— Смъртта винаги кръжи около живота.
Учената жена се усмихна, но в хладната извивка на устните й нямаше успокоение.
— Означава ли това, че не искаш да знаеш къде първо ще удари смъртта?
— Не. Това означава, че есента дойде рано и е студена, и по всяка вероятност ще последва непосилна зима, през която най-слабите ще умрат. Означава, че в Спорните земи са се били и умирали мъже много преди да са написани първите римски слова върху пергамент. Означава…
— … че смъртта е навсякъде — обобщи Касандра.
— Нека просто кажем, че да се предрича смърт в близкото бъдеще изисква не по-голямо умение от умението на петела, който оповестява зората — рече неутрално Доминик.
Касандра се засмя с истинска радост, което изненада Доминик.
— Ти и Саймън имате много общи черти — каза тя.
— Братя сме.
— Много сте твърдоглави.
— Тогава престани да се опитваш да ни моделираш.
— Аз ли? — попита Касандра. — Ръката на Господ ни моделира, а не моята.
— Когато Свен се върне, ще доведеш ли Ерик? — помоли Касандра. — Той има дарбата да свързва отделни епизоди и да открива какво се крие зад тях.
— Разбира се. Ерик е съюзник на Блакторн, също като Дънкан. И двамата се радват на доверието ми.
В голямата зала се чуха гласове от вътрешния двор. По калдъръма изтрополяха копита, докато мъжете приближаваха входа.
Сокол-скитник се обади отвън. Гласът му беше висок, сладък и див до последната нотка.
— Ерик пристига — каза Касандра.
Доминик не се съмняваше. Звукът, който издаваше соколът-скитник на Ерик, не можеше лесно да се забрави. Нямаше друг такъв сокол.
Някакъв кон изцвили и запристъпва нетърпеливо. По калдъръма звъннаха подкованите му копита.
— Свен пристига — каза Доминик.
Касандра го погледна загадъчно.
— Неговият кон бе единственият подкован, който излезе тази сутрин — рече хладно Доминик.
— Всеки вярва в това, което го успокоява — отвърна Касандра. Черната вежда на Доминик се повдигна въпросително.
— За твое успокоение — рече Касандра — нека те уверя, че логиката на Ерик далеч надхвърля тази на повечето мъже във всичко, освен в едно.
— И кое е то?
— Разбирането на жените.
Доминик се усмихна и каза:
— Успокоително е да разбера, че Ерик е по-скоро мъж, отколкото магьосник.
— Би било по-успокоително, ако използваше главата си постоянно — промърмори Касандра.
Преди Доминик да успее да отговори, Свен и Ерик влязоха в голямата зала.
— Къде е Дънкан? — попита Ерик.
— Преглежда оръжията — отвърна Доминик. — Не беше доволен от списъка на оръженосеца.
— Може да ни потрябват всичките оръжия, че и повече. Наоколо бродят скитници — каза Ерик.
— Толкова много, че да заплашат крепостта ли? — попита незабавно Доминик.
Ерик поклати глава.
— Още не — рече Свен. — Но трима от тях яздят подковани коне. От размера и дълбочината на следите им мога да се закълна, че са бойни жребци, яхани от рицари в доспехи.
— Още какво открихте? — попита Доминик.
— Те са изменници. Атакували са имуществото на някакъв лорд от северните земи, докато е пътувал съм зимната си къща.
Доминик направи гримаса и каза язвително:
— Смели рицари наистина — да нападат прислужници, деца и тенджери.
— За щастие, рицарите на този лорд са се върнали, за да проверят как пътува имуществото му — каза Свен. — Поне така изглежда от следите.