Да имаш или да бъдеш (Дилемата на човешкия избор)
- Автор: Фром Ерих
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Енева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Да имаш или да бъдеш (Дилемата на човешкия избор)». Краткое содержание книги:
В икономическата и политическата сфера също толкова измамна се явява алтернативата между неограниченото неравенство и абсолютното равенство на доходите. Ако собствеността на всеки е функционална и лична, фактът, че някой има малко повече от друг не представлява социален проблем, защото, щом собствеността не е от съществено значение, не се поражда завист От друга страна, онези, които държат на равенството, в смисъл, че дялът на един човек трябва да е абсолютно еднакъв с дяла на всеки друг, са пример за това, че собствената им притежателна ориентация е по-силна от всяка друга, макар че се стараят да го отрекат, като настояват за абсолютно равенство. Зад тази настойчивост прозира реалната им мотивация — завистта. Онези, които искат никой да няма повече от тях, всъщност се пазят от завистта, която ще изпитат, ако случайно някой има малко повече от тях. Важното е да се изкоренят и разкошът, и бедността. Равенството не бива да се свежда до количествена уравниловка в разпределението на материални блага, а трябва да гарантира доходите да не са толкова диференцирани, че да предопределят различен начин на живот за различните социални групи. Маркс спира вниманието си на това явление в „Икономическо-философски ръкописи“ като го нарича „примитивен комунизъм“, който „отрича човешката личност“. Този тип комунизъм „е само завършек на тази завист и това изравняване, като се изхожда от представата за някакъв минимум“31.
Екзистенциално притежание
За по-задълбочено осмисляне на притежателния модус като жизнена ориентация е необходимо да направим още едно уточнение, свързано с функцията на екзистенциалното притежание. Самото човешко съществуване изисква да притежаваме, да съхраняваме, да поддържаме и да използваме определени вещи,
за да оцелеем. Това важи за телата ни, за храната, жилището, облеклото и оръдията на труда, необходими за удовлетворяване на нашите потребности. Тази форма на собственост може да се нарече екзистенциално притежание, защото се корени в самите условия на човешкото съществуване. Тя е рационално ориентиран инстинкт за самосъхранение — за разлика от разглежданото досега характерологично притежание, изразяващо се в неконтролируем стремеж на всяка цена да задържиш и запазиш придобитото. Тази склонност не е вродена, а се е развила в резултат на въздействието на социалните условия върху човека като биологичен вид.
Екзистенциалното притежание не влиза в конфликт с битието, докато характерологичното притежание неизбежно му противостои. Дори „справедливите“ и „праведните“, бидейки хора, са длъжни да притежават в екзистенциалния смисъл, докато средният човек иска да има и в екзистенциалния, и в характерологичния смисъл. (Въпроса за екзистенциалните и характерологичните дихотомии съм разгледал в книгата си „Човекът за самия себе си“ — Man for Himself.)
5. Какво е битиен модус
Повечето от нас познават по-добре притежателния модус, отколкото битийния, защото в съвременната култура първият се среща значително по-често. Има обаче нещо много по-важно, което силно затруднява определянето на битийния модус и то е самата същност на различието между тези два начина на съществуване.
Притежанието се отнася до неща, а нещата са трайни и поддаващи се на описание. Битието се отнася до опита, а човешкият опит по принцип не се поддава на описание. Това, което може да се опише, е нашата личност — маската, която всички носим, Аз-ът, който представяме, — защото личността сама по себе си е нещо трайно. Докато живият човек не е някакъв застинал образ и не може да бъде описан като предмет Всъщност живото човешко същество е невъзможно да бъде описано. Наистина много може да се говори за самия мен, за моя характер, за жизнената ми ориентация. Подобно задълбочено познание може да стигне далеч в разбирането и описанието на моята психична структура или на структурата на друг човек Ала аз самият, толкова неповторим, колкото и пръстовите ми отпечатъци, никога не може напълно да бъда разбран, дори и чрез емпатия (съпреживяване), защото няма две еднакви човешки същества32 Другият човек и аз можем да преодолеем бариерите на обособеността само в процеса на живото общуване дотолкова, доколкото и двамата участваме в кръговрата на живота. Въпреки това никога не можем изцяло да се отъждествим един с друг
31
Маркс, К. и Ф. Енгелс. Избр. произведения, т. 9., с. 47.
32
Това е ограниченост, присъща и на най-добрата психология — въпрос, който разглеждам подробно, когато сравнявам „отрицаващата психология“ и „отрицаващата теология“ в статията си „За ограниченията и опасностите на психологията“ — On the Umitations and Dangers of Psychology (1959). — Бел. a.