Амазония
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Амазония». Краткое содержание книги:
Четири години по-късно неговият шеф получава съобщение от бразилска морга, потвърждаващо смъртта.
В свръхсекретна папка има фотография на агента, направена преди убийството. На снимката той е размахал единствената ръка,
която му е останала, след като снайперски куршум е отнесъл другата.
В друга свръхсекретна папка се съхранява фотографията, направена в моргата.
На нея се вижда тялото на агента с две ръце.
Какво се е случило там?
Специално подбран екип от учени и военни се отправя на експедиция, за да разбере истината.
На всяка цена!
— Имате ли някакво предположение за началото на рака на устната кухина? — попита патологът.
— Трудно ми е да назова определен ден, но предполагам, че е започнал да се развива преди шест или осем седмици.
Събеседникът й подсвирна от удивление.
— Много бързо се е развил!
— Знам. Повечето от останалите образци, които успях да прегледам, показват също така подобна висока степен на злокачественост. Не открих дори едно раково образувание, по-старо от три месеца. И все пак останаха още доста образци за анализ.
— Какво ще кажете за тератомите?
— И те са същите. На възраст от един до три месеца. Обаче…
— За Бога, в цялата тази работа не виждам нищо смислено — прекъсна я доктор Хиберт. — Никога не съм виждал толкова много ракови тумори в едно тяло. Особено тератоми.
Лорийн разбираше смущението му. Тератомите бяха кистови тумори на зародишните стъбловидни клетки на тялото. Ставаше дума за тези редки зародишни клетки, които можеха да достигнат зрялост във всяка тъкан: в мускулите, в косите, в костите. Тумори от тези клетки обикновено се срещаха само в някои органи, тимуса или тестисите. В тялото на Джерълд Кларк обаче ги имаше навсякъде. И дори това не бе най-странното.
— Стенли, при това не са просто тератоми. Те са тератокарциноми.
— Нима? Всичките ли?
Тя кимна утвърдително, преди да съобрази, че разговаря по телефона.
— Да, до една.
Тератокарциномите бяха злокачествената форма на тератомите. Представляваха бурно развиващи се ракови образувания, които засягаха мускулите, косите, зъбите, костите и нервите.
— Никога досега не бях виждала такива образци — продължи Дорийн. — Открих образувания, засегнали черния дроб, тестикулите, дори жлезите.
— Това може би обяснява нещата, които открихме тук — каза Стенли.
— Какво имаш предвид?
— Още в началото на разговора ти казах, че е добре да дойдеш тук и да видиш лично.
— Добре — въздъхна тя отчаяно. — Идвам веднага. Лорийн приключи разговора и се отдръпна от масата с микроскопа. Протегна се, тъй като се бе схванала от двата часа, прекарани над пробите. Замисли се дали да не позвъни на съпруга си, но той вероятно бе много зает. Освен това щеше да се свърже с него след час, когато настъпеше моментът за връзка с Франк и Кели.
Наметна лабораторната си престилка, излезе от помещението и се спусна по стълбите към моргата на института. Не бе в добро настроение. Въпреки че бе лекарка и вършеше такава работа десет години, не й бе приятно да се занимава с цялостни некропсии. Предпочиташе приветливата и чиста хистологична лаборатория пред моргата с нейните триони, маси от неръждаема стомана и теглилки. Днес обаче нямаше избор.
Докато прекосяваше дългия коридор, замисли се отново върху загадката. Джерълд Кларк бе изчезнал за четири години, а после бе излязъл от джунглата с нова ръка. Това наистина бе чудотворно лечение. За сметка на това обаче тялото му бе буквално унищожено от тумори, появили се само три месеца преди смъртта му. Кое бе предизвикало тези внезапни ракови образувания? Защо в тях преобладаваха чудовищните тератокарциноми? И най-важното, къде бе прекарал Кларк тези четири години?
Поклати глава. Бе твърде рано, за да търси отговори. Тя обаче вярваше в съвременната наука. Беше убедена, че благодарение на нейната работа и усилията на децата й загадката щеше да бъде разгадана.
Влезе в съблекалнята, нахлузи сини хартиени чорапи върху обувките си, разтри малко „Викс Вапоруб“ под носа си, за да неутрализира миризмите, и постави върху лицето си хирургична маска.
Сцената приличаше на кадър от лош филм на ужасите. Тялото на Джерълд Кларк бе изкормено подобно тялото на жаба. Половината от органите му бяха поставени в червено-оранжеви пластмасови торби, а другата половина бяха поставени върху везни. В другия край на помещението проби от тъканите му се обработваха с формалдехид и течен азот. След време тези проби щяха да пристигнат при нея във вид на грижливо надписани диапозитиви за микроскоп, подредени и готови за оглед. Тя предпочиташе да работи по този начин.
Когато влезе в помещението, някои от по-силните миризми си пробиха път през ментоловата защитна завеса. Миришеше на жлъчка, на кръв, на съдържанието на стомаха и на некротични газове. Тя се опита да диша през устата.
Около нея мъже и жени с окървавени престилки спокойно си гледаха работата и очевидно не изпитваха ужас. Бяха професионалисти и зловещата сцена не ги смущаваше.
Висок мъж, мършав като скелет, й даде знак с ръка да се приближи. Дорийн в отговор кимна и после заобиколи една жена, която прибираше черния дроб на Кларк в пластмасова торбичка.