Господаря на вълците
- Автор: Греъм Хедър
- Серия: macauliffe vikings #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Златка Делчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господаря на вълците». Краткое содержание книги:
Брена се приближи към него и му прошепна:
— Ти можеш да оставиш тук, в крепостта половината от хората ни. Но ако зарежеш Мелизанда и заминеш, нападателите няма да имат брой. Непрекъснато ще се опитват да превземат крепостта и ако това стане, докато отсъстваш, после няма да можеш да си я върнеш. Ще ти вземат и съпругата и тогава — край. Мелизанда е връзката ти с крепостта. Чрез брака всичко става твое, но наследницата е тя. Кръвта вода не става. Длъжен си да я държиш далеч от онези, които ще я пожелаят.
Малката графиня се приближи и Конар забеляза колко грациозни са движенията й. Крехката й момичешка хубост отново го възхити и развълнува. Мелизанда се движеше изящно и безшумно е невероятна прелест. Спря се пред него, пренебрегвайки Свен и Брена, въпреки че беше погледнала викингската жена с неприкрита враждебност.
— Нямаш право да заемаш покоите на баща ми! — отсече тя и думите й прозвучаха решително и по детски предизвикателно.
— Добре, милейди — промърмори Конар и отново я огледа. Облечена беше в мека бледовиолетова рокля и носеше наметало в пурпурночервено. Този цвят хармонираше е цвета на очите й.
— Той още не е изстинал! — прошепна тя.
В думите й той почувства презрение и се изправи заплашително. Никой не можеше да си позволи да му говори така, особено пред други хора.
— Не смятам, че това е проява на неуважение към баща ти. Мога ли да ти напомня, че съм тук по негова молба, не съм превземал и ограбвал това място, а част от хората ми загинаха, за да те спасят. И те моля за в бъдеще, ако искаш да обсъждаме някакъв семеен проблем, това да става насаме.
— Предлагам ви, викингски господарю, да не ме унижавате публично.
Това преля чашата на търпението му. Той я хвана за едната ръка и я дръпна рязко към себе си.
— Конар! — предупреди го Брена, ставайки.
— Седни, Брена, моля те! — Настъпи гробна тишина и младата жена се отпусна в креслото.
Мелизанда мълчаливо се опита да се освободи. Без да й обръща внимание, Конар се обърна към Брена и Свен:
— Извинете ме, но графинята и аз трябва да поговорим насаме.
— Нямам какво повече да ти кажа — започна Мелизанда, но той я прекъсна:
— Затова пък аз имам да ти казвам много неща!
— Няма…
— Ще!
Той чу как тя пое дълбоко въздух и беше готов за атаката й. Мелизанда заби нокти в ръката му. Усмихвайки се на Брена, той метна момичето през рамо, без да обръща внимание на виковете й.
Трябваше да я научи веднъж завинаги.
Понесе я по стълбите към спалните на горния етаж. Влязоха в покоите на графа. Конар седна на леглото и сложи Мелизанда в скута си.
Не беше сигурен какво иска да направи. Не беше истински ядосан, защото я беше видял в параклиса и разбираше мъката й по убития баща. Но независимо от всичко, той не можеше да допусне такова поведение.
Намерението му беше да й обясни тези неща. Нужен й бе урок, за да разбере веднъж завинаги кой е господарят. Той отвори уста, но вместо да заговори, изрева. Мелизанда бе забила зъби в бедрото му.
— Малка вещице! — извика той.
Търпението му се изчерпи. Не беше възнамерявал да й причинява болка, но грешката си беше само нейна. Удари я по дупето два-три пъти. Това го успокои и той я пусна. Очите й бяха широко отворени и влажни. В тях обаче не се четеше съжаление. Само ярост и омраза.
— Как смееш!… — изсъска тя.
— Ако не млъкнеш веднага, не отговарям за последствията!
— Милорд!
На вратата се появи Регвалд. Той се спусна към девойката, обгърна раменете й и я притисна до себе си, за да я защити.
— Тя не искаше да ви обиди — започна той.
— Исках да го вбеся… — възрази Мелизанда.
Конар скръсти ръце пред гърдите си, невярващ на това, което ставаше пред очите му. Всичко беше толкова просто. Беше се оженил за едно дете. Тя беше твърде красива — и твърде своенравна. Това беше в нейна вреда. Той нямаше време да се занимава в този напрегнат момент с капризите й. Нужно бе да приведе крепостта в добро състояние. Не беше решил и колко хора ще остави да я бранят. Трябваше да прецени и докога може да си позволи да отсъства. Вместо това той се занимаваше с едно капризно хлапе. Страхуваше се да й обърне гръб, защото можеше да очаква всичко.
Тя е моя жена, помисли си Конар и видя колко е странно всичко. Не биваше да влиза в унизителни дрязги с нея. Тя трябваше да се научи да се подчинява.
— Момичето е опасно, Регвалд. Яростта й е опасна. Най-добре ще е да ни оставиш сами — каза Конар студено. — И щом свършим, тя ще знае как да се държи.