Отдаването
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анна Златева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отдаването». Краткое содержание книги:
Виктория Хънгтинтън смята себе си за много опитна в отблъскването на авантюристи и зестрогонци, докато не попада на Лукас Колбрук, загадъчния и вълнуващ млад граф на Стоунвейл. И когато той я хваща здраво в примките на диви и безразсъдни среднощни лудории и лунни разходки с коне, тя открива, че е безсилна да се съпротивлява. Но да участва в приключенията задно със Стоунвейл, се оказва много по-опасно, отколкото Виктория би могла да си представи. Защото привлекателният граф ще използва всяка нейна слабост, за да я спечели и в крайна сметка да се ожени за нея. И не след дълго дамата с кехлибарените очи се озовава в едно запустяло имение в дълбоката английска провинция, където истинската причина за прибързаната й сватба излиза наяве и където призраците от тъмното й минало се съюзяваш, за да застрашат нейния живот, честта й и единствения мъж, когото обича.
— Беше много бърз, Лукас. Щеше да ме премаже, ако не ме бе дръпнал толкова бързо. Много ли те боли кракът?
— Ще оживея.
Виктория въздъхна и каза:
— Вината е моя, нали? Ако не бях настоявала да излезем тази вечер, за да играем тази проклета игра, нямаше да се нараниш.
— Много странно гледаш на случилото се.
— Наистина много съжалявам, Лукас.
— Съжаляваш?
— Е, не за това, че отидохме в „Зеленото прасе“ — тя си призна откровено. — Аз се забавлявах чудесно, но наистина съжалявам, че се удари.
Без да се замисля, тя се промъкна през празното пространство и седна до него.
— Нека да ти направя масаж. Аз съм твърде добра с конете, нали знаеш.
— Това препоръка ли е, или комплимент?
Тя се усмихна с облекчение, като долови хумора във въпроса му, зададен с неохота.
— Човек трябва да знае как да успокоява едно буйно животно след нелека езда.
— Ти си тази, която всъщност трябва да е контузена, защото беше отдолу. Сигурна ли си, че не си наранена?
— О, съвсем добре съм. Едно от предимствата на мъжките дрехи е, че предпазват много по-добре от една вечерна рокля. Не трябваше да извиваш крака си по този начин, когато се хвърли към мен.
Докато говореше, тя сложи ръцете си върху бедрото му и моментално усети силата на мускулите и сухожилията му под пръстите си. Удобните бричове не скриваха нищо от очертанията му. Докато масажираше внимателно крака му, имаше чувството, че всъщност докосва направо кожата му.
Лукас не направи никакво движение, за да я спре. Той просто седеше и я гледаше. Виктория ожесточено съсредоточи усилията си върху масажа, горяща от желание да му донесе облекчение и да го извади от очевидното му неразположение. Докато разтриваше мускулите му, тя си мислеше, че те бяха много слабо податливи. Бяха твърди като камък.
— Аз наистина оценявам какво направи за Ферди Мървейл.
Виктория се усети, че говори бързо, като че ли полагаше усилия да запълни надвисналата обвинителна тишина. Пръстите й се забиваха все по-дълбоко в бедрото му.
— Радвам се, че оценяваш това, защото се съмнявам, че този Мървейл е наясно какво стана — пое си въздух Лукас. — По-внимателно, Вики, ако обичаш. Това е нараненият ми крак все пак.
— О, да, разбира се.
Тя отслаби натиска на пръстите си, като се опитваше да види изражението му.
— Така по-добре ли е?
— Много по-добре — той замълча за известно време и после каза: — Имаш изключителни ръце. Завиждам на конете ти.
Този път тя погледна забуленото му от мрака лице и видя, че той леко се усмихва — една изключително чувствена усмивка, от която я заля гореща вълна. Усети как напрежението в крака му се променя по някакъв неопределен начин и откри, че прокарва дланта си по вътрешната страна на бедрото му.
Той повдигна ръка и прокара леко грубоватите краища на пръстите си бавно по извивката на врата й до тила. Виктория задържа дъха си, усещайки, че той се кани да я целуне. Тя се бе научила да разпознава блестящия му поглед — бе го виждала в моментите, когато беше сама с него в градината на леля си след нощните разходки. Самото очакване беше достатъчно, за да разпали чувствата й.
— Лукас?
— Кажи ми, Вики, харесваш ли целувките ми за лека нощ?
— Аз… — думите сякаш бяха заседнали в гърлото й. — Да… Да. Харесвам ги.
— Едно от нещата, които харесвам в теб, скъпа, е това, че можеш да бъдеш така възхитително откровена в най-интересните ситуации — той прокара пръстите си през косата й, после ръката му стисна здраво тила й, привличайки я по-близо до себе си. — Чудя се дали имаш някаква представа до каква степен ми въздействаш.
Тя охотно се приближи към него, падайки върху скута му, докато каретата се клатушкаше и раздрусваше.
С лека въздишка на задоволство тя обгърна с ръце врата му и повдигна лицето си за целувка. Нямаше съмнение, помисли си тя, че апетитът й за подобен род неща беше силно изострен след онези предишни целувки в градината.
Устата на Лукас се наведе над нейната, а езикът му се плъзна до долната й устна, търсейки достъп да влезе. Горяща от желание за топлината и вълнението, които откриваше в неговите нощни прегръдки, Виктория се сгуши по-близо до него. Ръцете му я бяха обгърнали здраво и силно. Когато ръката му се промъкна към копчетата на палтото й, тя не направи никакво движение да го спре.
Цялото насъбрало се въодушевление от вечерта преминаваше през нея, а това беше най-вълнуващият момент от всичко досега. Виктория едва усети как шалчето й се разхлабва, но когато той прокара пръстите си по врата й, тя го прегърна още по-силно.
Лукас нежно й се усмихна, докато ръцете му се спускаха надолу, към ризата й.