Титан [Titan - bg]

— Бил, в безтегловност няма значение кой е отгоре.

— Не това имах предвид, не това исках да… — разбра че тя се е пошегувала и се усмихна. — Така или иначе не бях сигурен за това. Ние бяхме ли… Искам да кажа ние…?

— Дали сме спали? — тя поклати учудено глава. — При всеки удобен случай, от момента в който спрях да преследвам Джен и Калвин и забелязах, че най-страшния мъж на борда е моят главен инженер. Бил, надявам се че няма да нараня чувствата ти, ако ти кажа, че харесвам начина по-който го направи.

— Кое по-точно?

— Че не можа да се решиш да попиташ дали сме били… интимни. — тя се постара паузата да изглежда, колкото се може по-театрално, притваряйки свенливо очи и той отново се засмя. — Ти беше такъв преди да се опознаем. Свенлив. Мисля, че сега ще го направим, като че ни е за първи път, а първия път винаги е по-специален, не си ли съгласен?

— Чироко затвори очи, очаквайки да я прегърне. Измина доста време, но Бил не помръдна. Тогава тя го доближи и се притисна силно към него. Реакцията му не я учуди. Преди да се люби с него за пръв път, тя също бе имала нужда да се увери в чувствата си.

Когато устните им се разделиха, той погледна нагоре към нея и се усмихна.

— Исках да ти кажа, че те обичам, но ти не ми даде никакво време.

— Никога не си го казвал преди. Може би няма да е така, когато възвърнеш паметта си.

— Мисля, че преди просто не съм знаел, че те обичам. Сега… всичко което ми е останало от тогава е твоето лице и това чувство. Вярвам в него.

— Ти си чудесен, Бил. Спомняш ли си как се прави…

— Сигурен съм, че ще си го припомня, когато започне.

— Тогава — каза шеговито тя — мисля, че отново трябва да започнеш да служиш под мое командване.

Първият път винаги е прекрасно. И сега беше така, но без обичайната непохватност на първата близост Чироко забрави всичко останало. Полумракът в колибата бе достатъчен, за да вижда лицето му, а ниската гравитация правеше сеното под тях по нежно от най-фината коприна.

Времето беше спряло своя ход в тоя дълъг следобед. Не трябваше да ходи никъде, а и тя самата не се нуждаеше от нищо друго, завинаги.

— Сега е време за цигара — каза Бил. — Бих искал да имам една.

— И да си тръскаш пепелта върху мен — подразни го тя. — Мръсен навик. Аз бих желала малко кокаин. Всичкият остана на кораба.

Той още не се бе отдръпнал от нея. Спомни си колко обичаше този момент, когато бяха на Рингмастър — очакването да разбере дали няма да се любят отново. С Бил обикновено се получаваше.

Сега, обаче беше малко по-различно.

— Бил, страхувам се, че започва да ми става малко неудобно така.

— Може би сеното ти раздразва гърба? — той се повдигна на ръце за да намали тежестта върху нея. — Ако искаш аз мога да мина отдолу.

— Не е сеното мили, и не е гърба ми. Страхувам се, че тялото ти дращи като шкурка.

— Твоето също, но аз съм доста по-тактичен за да го кажа — той се претърколи, легна до нея и пъхна ръка под раменете й. — Странно, но преди няколко минути не го забелязвах.