Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Сега тези хора бяха отговорност на Даро’х като престолонаследник, но нямаше начин да ги поведе, особено докато продължаваше да се крие в дълбокия тунел.
— Попаднали сме в ада — намеси се Ко’сх. Лицето на паметителя се променяше в цяла гама от цветове и това подчертаваше тревогата в гласа му. — Никой не може да почувства присъствието на мага-император!
— Това го знаем всички — изръмжа Язра’х. — Но в момента не можем да направим нищо по въпроса.
— Ти знаеш какво трябва да се направи, престолонаследнико — продължи главният писар, съсредоточен единствено върху Даро’х. — Имаме нужда от водач. Има такъв прецедент. Трябва да преминеш през церемонията по възкачването на трона и да станеш нашият нов маг-император.
Разнесоха се бурни възражения. Гласът на Язра’х заглуши всички останали:
— Прецедентът, създаден от лудия губернатор Руса’х? Голям глупак си да го предложиш!
— Логиката на паметителя е правилна — обади се тихо тал О’нх. — Ти даваш всичко от себе си, за да ръководиш хората си, престолонаследнико, но не можеш да изпълниш ролята на Джора’х, преди да си овладял контрола над тизма. А за това е нужно да преминеш през церемонията.
След смъртта на мага-император Сайрок’х Даро’х бе присъствал на ритуала на кастрацията — болезнения, но задължителен преход, който бе превърнал Джора’х от престолонаследник в маг-император. По онова време вече млад мъж, Даро’х си спомняше внезапния прилив на топлина и увереност, докато нишките на тизма се заплитаха в сърцето и ума на новия маг-император. Баща му незабавно бе придал сила и посока на обърканата и уплашена илдирийска раса, бе изпълнил сърцата на хората с увереност, надежда и сигурност.
Да, сега хората му отчаяно се нуждаеха от тази сигурност. Ако Джора’х наистина бе мъртъв, престолонаследникът трябваше да стане маг-император.
Но ако баща му все още беше жив, Даро’х не можеше просто да се възкачи на трона и да стане маг-император. Това щеше да създаде ужасно объркване. Можеше дори да съсипе останките от Илдирийската империя.
Даро’х затвори очи. Трябваше му повече информация, за да вземе правилното решение. Ако магът-император бе мъртъв, посоката му беше ясна. Но смъртта на баща му трябваше да го блъсне в гърдите и ума със силата на чук. Вместо това единственото, което усещаше бе пълно умствено мълчание… Нямаше никакъв тизм, никакви мисли, нито дори най-слабата искрица, която да му подскаже, че Джора’х все още го има.
Той поклати глава.
— Този акт е необратим и е равносилен на това да изоставим всяка надежда. Не вярвам, че магът-император е мъртъв, така че всяко подобно действие би било прибързано. Няма да го направя.
— Има хора, които ще кажат, че ако не го направиш, си страхливец, престолонаследнико — натърти ядно Ко’сх.
— Има хора, които говорят само глупости! — озъби се Язра’х.
Престолонаследникът изпъна рамене, пое си дълбоко дъх и се обърна към всички присъстващи. Трябваше да е силен.
— Макар че магът-император не е тук, той ме остави начело на империята. Не бях роден за престолонаследник, но тази участ се падна на мен. Вие сте най-добрите ми съветници — това е участта, която се падна на вас.
Изгледа ги твърдо.
— Илдирийците никога не са умеели да измислят нови решения на проблемите. Баща ми каза, че ако не се научим да се променяме, сме обречени на гибел. Ето какво ви възлагам: намерете ми решение. Ние сме Илдирийската империя! Не ме интересува колко отчаян или налудничав може да изглежда планът — предложете начин, по който да отблъснем фероуите.
25.
Превъплътеният фероуи Руса’х
Във вътрешността на пречистените с огън останки от Призматичния палат Руса’х продължаваше да прогаря нишките на своя нов тизм, с помощта, на който щеше да ръководи народа на Илдира. Духовните нишки сияеха ярки и горещи като жичките на блестител. Трябваше да излезе навън и да види какво е постигнал.
Призова пламъци от пода и стените и се обви в завеси от огън, докато не се образува огнено кълбо, което го затвори във вътрешността си като в пашкул. Той се понесе през вече опожарените коридори и разби една врата, за да стигне до външния въздух. Нажеженото му до бяло тяло се носеше над накланящите се кули и минарета на двореца. От това стратегическо място той разгледа владението си. Пламтящият му поглед се насочи навън, към заплетения метрополис Миджистра, доскоро перлата в сърцето на Илдирийската империя.