За Япония — като за Япония
- Автор: Семов Марко
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За Япония — като за Япония». Краткое содержание книги:
— Кането сан, може ли довечера да ви поканя на саке?
Кането се усмихва. Не може, довечера. Изключено е. Колко пъти само употреби тази дума Кането… Не смея и да попитам защо — Киросава помага, както винаги, когато потрябва помощ: — Кането сан трябва днес да доработи това, което пропусна в интересния си разговор с вас…
Така, значи, Кането… Убих ти деня, убих ти и вечерта… Моля Киросава да предаде по съответния японски начин поканата ми за утре вечер. Киросава дълго обяснява. После ми предава отговора. Утре Кането сан ще стане по-рано, ще намали времето за обеда, ще изпълни нормата си и ако неговият шеф не се зъдържи по-късно от седем, ще бъде на уреченото място точно в седем и трийсет. Ако шефът му се задържи, ще телефонира…
Защо, викам си, ще зависи от шефа си. Нали си има задължения, изпълнява си ги и идва при мен да си пием сакето. Ние, мисля си, още по пладне ще го вържем, ако имаме такава покана. И шефа ще вържем — я че в къщи има болен, я роднина че трябва да посрещаме на летището, я че в министерството са ни извикали. Една моя позната от категорията на Кането всеки следобед е в „министерството“. По този начин и шефът й има уважението, че връзките й са сериозни, а и тя си освобождава следобеда. Следобедът е много хубаво време в магазин да влезеш, да видиш как върви търговията, какво ново са пуснали, и за „Кристал“ остава за по едно кафе, а има хора, на които и за любов не им пречи. Макар че видиш ли мъж сутрин или следобед по любов да ходи — тури му кръста, не е човек това. Следобедът става и до вилата си да прескочиш, ако е по-наблизко, и стрък домат да боднеш, леха да прекопаеш. Да не говорим пък, че в следобедното работно време грешка няма да си напазаруваш месо, марули, репички за вечерта. Важното е да си носиш една малка, тънка найлонова мрежичка, която заема място в джоба ти колкото една носна кърпа. Гледаш го, върви по улицата мъж на години, в костюм и вратовръзка, важно стъпя — ще кажеш, главата си отрязвам, че този не е по-долу от началник-отдел. Току свърне в някой магазин и извади мрежичката. Че да видиш пазарлък, че да видиш разбиране от марули и магданоз…
А моят Кането пак щял да чака шефа си. Ако той, ако онзи… Много учудено гледам преводача, като ми ги казва тия работи. И той много учудено ме гледа за това, че толкова съм учуден. Най-после Киросава изрича поредната велика японска максима:
— Тук не е прието подчинените да си отиват преди шефа си, дори работното им време да е изтекло.
— Как така? — готов съм вече да заекна.
— Затова, че ще остане час или два по-дълго, на служителя му се плаща допълнително. Той е заинтересован, а фирмата — също…
Абе, викам си, Киросава, абе, викам си, Кането — каква заинтересованост? Той си отишъл, покрай него и друг, покрай тях с тая ваша заинтересованост си отишла седмицата, че и животът, а вие все за вашата заинтересованост ми говорите. Ала това не го изричам, че ще ми затворят като едно нищо устата, както вече го и направиха неведнъж. Защото както виждате, за японеца няма нищо по-важно, нищо по-свещено от работата. В това отношение религията, традицията, обществото добре са обработили японеца. И все в името, и все напред е заинтересоваността.
Ако искаме всички наши българи истински и завинаги да презрат капитализма, трябва да ги командироваме в Япония и да им уредим среща с Кането. Мисля, че повече никой няма да отвори приказка за туй, за онуй, дето го имало в Япония, пък у нас го нямало… Даже още си мисля: ако нашият прославен с трудолюбието си „труженик“ види калко много работят японците — пеша ще си дойде от там.
И аз бих го наругал не по-зле от каруцарин тоя експлоататорски капитализъм, тая цедилка на народите, но не е удобно. Затова, пак се извинявам и искам да благодаря на милия човек. Но отлагам до утре, когато се надявам шефът на Кането да си отиде навреме и той да дойде в хотела. Сакето и в Япония, и в България много опростява нещата…
Киросава натиска педала. Часът е десет сутринта. Сега е възможно най-приятният час за разходка с кола из Япония. Свободни сме с моя мил Киросава чак до следобед.
— Киросава — казвам, — води ме в едно японско ресторантче. Ще обядваме заедно. — Киросава вози българи не от вчера. Той е свикнал на нашите преки, неочаквани предложения. После, той изпълнява заповед. Моята покана е част от нея. Колата прави завой. Излизаме от Токио. Изглежда си има нещо наум Киросава или просто си има маршрут за такива като мене. Това обаче какво ме засяга.
— Искате ли — пита Киросава, — да обядваме на четиридесет километра оттук, по пътя за Йокохама — има едно малко ресторантче на брега на океана?
— Искам — казвам. — Всичко, свързано със саке, с Япония и с вашите любими клечки, го искам…