Ген
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ген». Краткое содержание книги:
— Я си гледай работата, тъпанар нещастен — сопна се британецът.
— По-полека, пич. — Огромен мъжага от австралийския екип излезе напред и сложи ръка върху рамото на британеца, който замахна с юмрук към брадичката му. Австралиеца хвана ръката му, изви я и го блъсна към триножника му. Триножникът падна, британецът — отгоре му. Колегите от екипа му скочиха срещу австралиеца, другите австралийци пък скочиха да защитят своя човек. Същото направиха и германците, с което в боя вече участваха три екипа. Когато падна френският триножник и камерата им се оцапа е кал броят на побойниците рязко се увеличи.
Хагар само гледаше.
Днес никой нямаше да види орангутана.
17.
Рик Диел от „Биоджен“ се преобличаше в съблекалнята на клуб „Бел Еър“. Беше дошъл да играе голф с инвеститори, които проявяваха интерес към „Биоджен“. Един от „Мерил Линч“, интимният му приятел и един от Ситибанк. Рик се опитваше да го дава небрежно, но стомахът му беше свит, защото откакто беше видял жена си да минава през фоайето с онзи задник в бял екип за тенис, паниката го беше стиснала за гърлото. Без финансовата подкрепа на Карън Рик оставаше на скъперническата милост на другия си основен инвеститор, Джак Уотсън. А това не беше добре. Трябваше му нов източник на финансиране.
На игрището за голф, под ласките на топлото слънце и лекия ветрец, той изнесе любимата си реч за чудесата на биотехнологията, които тропат на вратата, и за силата на цитокините, произвеждани от клетъчната линия „Бърнет“, която беше притежание на „Биоджен“. И за безценната възможност да инвестират в компания, която обещава главоломен растеж в най-близко време.
Те, уви, не го виждаха така. Мъжът от „Мерил Линч“ каза:
— Лимфокините не са ли същите като цитокините? Нямаме ли някакви съмнителни смъртни случаи след прилагане на цитокини?
Рик обясни, че наистина е имало няколко смъртни случая преди няколко години, защото някои лекари избързали с терапевтичното приложение.
Онзи от „Мерил Линч“ каза:
— Преди пет години инвестирах в лимфокини. Не спечелих и цент. После се обади и онзи от Ситибанк:
— А цитокиновите бури?
„Цитокиновите бури. Господи!“ — въздъхна вътрешно Рик. Удари лекичко топката към следващата дупка.
— Ами — подхвана той, — това с цитокиновите бури всъщност е само недоказана хипотеза. Уж при някои много редки обстоятелства имунната система реагира бурно, атакува тялото и причинява срив в множество системи…
— Не е ли станало точно това по време на грипната епидемия през 1918-а?
Така твърдят неколцина университетски учени, но всички те работят за фармацевтични компании, които произвеждат и продават конкурентни продукти.
— Казвате, че това не е вярно?
— Човек трябва много да внимава с онова, което кзват университетите в наши дни.
— Дори когато се касае за осемнайсета година?
— Дезинформацията приема различни форми — каза Рик и взе топката си. — Истината е, че цитокините са терапията на бъдещето. Дадена им е зелена улица за клинични изпитания и продуктов развой, пак те предлагат най-бързата възвръщаемост на инвестициите от всички налични продуктови линии, Точно затова насочих компанията си към разработката на цитокини. А и наскоро спечелихме делото във връзка със…
— Няма да обжалват? Аз чух обратното.
— Решението на съдията ги отказа.
— Но не е ли вярно, че са умирали хора след генен трансфер, който е предизвикал цитокинова буря? Много хора?
Рик въздъхна.
— Не чак толкова…
— Колко? Петдесет, сто, колко?
— Не знам точната бройка — каза Рик, окончателно осъзнал, че този ден няма да му донесе нищо добро. Мина още час, преди едни от тия типове да заяви, че според него само идиот би инвестирал в цитокините.
Супер.
И сега, уморен и победен, Рик седеше прегърбен в съблекалнята след фиаското с кандидат-инвеститорите. Джак Уотсън загорял от слънцето и великолепен в белия си екип за тенис, седна на пейката до него и каза:
— Е? Полезна ли беше играта?
Точно него Диел изобщо не искаше да вижда.
— Долу-горе.
— Някое от онези момчета ще се включи ли?
— Може би. Ще почакаме и ще видим.
— „Мерил Линч“ са бъзливци. Представата им за риск е да се изпикаят под душа. Не бих хранил големи надежди на твое място. Какво мислиш за онази история с „Радиал Дженомикс“?
— Каква история с „Радиал Дженомикс“?
— Явно още не се е разчуло. Но мислех, че поне ти си чул нещо. — Наведе се да си развърже кецовете. — И че може да си се притеснил — добави. — Нямаше ли кражба при вас наскоро?
— Да. Колата ми я откраднаха от паркинга — каза Диел. — Но съм в развод и жена ми е бясна.