Катедралата
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Йоцова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Катедралата». Краткое содержание книги:
Член на терористична организация е замислил брилянтен акт — превземането на катедралата „Свети Патрик“. В храма полицията се изправя пред отлично организирана смъртоносна зона, заложниците — пред смъртта, а терористите — как да постигнат своите искания в един дуел на нерви, достойнство и предателство…
— Службата свърши. Вървете в мир — и веднага добави бързо: — Не, чакайте. Останете, докато разберем какво става. Останете по местата си, моля.
Отец Мърфи се обърна и видя свещеника, който досега коленичеше до мястото за причастие, да стои на най-горното стъпало на амвона. Позна високия свещеник с тъмнозелените очи. Незнайно защо, не се изненада, че го вижда. Изкашля се и каза:
— Да?
Брайън Флин измъкна пистолет от черното си расо и го насочи срещу него:
— Дръпни се назад!
Мърфи пое въздух:
— Кой си ти, за Бога?
— Аз съм новият архиепископ.
Флин избута Мърфи в дъното на амвона и взе микрофона. Погледа приближаването на кардинала към олтара, после се обърна към богомолците, които все още стояха на пейките:
— Дами и господа, мога ли да помоля за вашето внимание… — Гласът му се понесе премерен и ритмичен.
Морийн Малоун спря рязко на площадката на няколко фута от олтара. Взря се в амвона, прикована от високата тъмна фигура в мрака. Мъжът зад нея я смушка да върви. Тя се обърна бавно:
— Кои сте вие?
— Не сме полицаи, мога да те уверя. — Нюйоркското произношение беше изчезнало, заменено от лек ирландски акцент. — Продължавай да вървиш! Ти също, Бакстър. И вие, Ваше високопреосвещенство.
Един от мъжете отпред отвори вратата в мраморната ограда на олтара и се обърна:
— Заповядайте, моля.
Патрик Бърк, яхнал неудобно коня, гледаше над главите на хората. Две пресечки по-нататък виждаше всеобщото объркване, много по-голямо от това около тях. Витрините на „Картие“ и „Гучи“ бяха разбити, както и повечето витрини от двете страни на булеварда. Униформени полицаи стояха пред тях, но очевидно нямаше опити да се правят обири. Виждаше се само тази смес от бой и пируване, която ирландците наричат „панаир“. Бърк вече виждаше катедралата и стана очевидно, че това, което бе сложило началото на цялата бъркотия, беше започнало там.
Множеството в непосредствена близост бе съставено от ветерани, които стояха на място, подаваха си бутилки и пееха. Духов оркестър свиреше „На изток, на запад“, подкрепен от ентусиазиран хор. Жената-полицай пришпори коня.
Между двете пресечки преди катедралата, стълпотворението нарасна и конят вдигна предните си крака. До краката на ездачите се притискаха човешки тела. Конят се дръпна напред.
— Продължавай! Избутай ги! — викаше Бърк. Жената изкрещя:
— Много са на гъсто!
Тя дръпна поводите и конят се изправи. Тълпата се разпръсна и се вмъкнаха в изпразненото пространство. После продължи да повтаря тази маневра.
Бърк почувства присвиването на стомаха си и задържа дъх.
— Браво! Отлично! Добре се справяш.
— Докъде трябва да стигна?
— Когато Комисар коленичи на мястото за причастие, ще ти кажа.
Брайън Флин изчака, докато кардиналът и останалите влязоха в олтара, после изрече в микрофона:
— Дами и господа, избухна малък пожар в подземието. Моля, запазете спокойствие. Трябва бързо да напуснете сградата, като използвате и предните врати.
Някой сред паството нададе вик и няколко души, пръснати сред хората в цялата катедрала, закрещяха:
— Пожар! Пожар! Бягайте!
Пейките бързо се опразниха и пътеките се изпълниха с народ. Хората се блъскаха към изходите. Поставките за свещи бяха съборени и паднаха с дрънчене на земята. Първата вълна от хора изпълни вестибюлите, задръсти вратите и се изля на стъпалата. Зрителите там внезапно се оказаха притиснати от пороя, сипещ се от вратите, и бяха пометени през тротоара до загражденията, оттам през полицейския кордон сред беснеещата тълпа на Пето авеню.
Монсеньор Даунс се опита да устои на прилива и да влезе в катедралата, но се намери на улицата, притиснат между някаква дебелана и един намръщен полицай.
Двамата мними свещеници, опрели пистолети в гърбовете на полицаите от спецслужбите, се смесиха с тълпата, която напусна катедралата, и изчезнаха.
Изненаданите ченгета се опитаха отново да влязат вътре, но множеството ги отнесе на булеварда.
Полицейските мотори бяха прекатурени, а покривите на полицейските коли бяха покрити с хора, които се страхуваха да не бъдат смазани. Редиците на участниците в парада бяха разкъсани и погълнати от човешкия водовъртеж. Полицаите се опитваха да отцепят района на масовите безредици, ала без радиовръзка действията им бяха некоординирани и безрезултатни.