Пиратска целувка

Слънцето клонеше към хоризонта като божествен златен медальон, който всеки миг щеше да потопи в блестящото море. Сара се наведе над парапета, загледа неговото неясно отражение във водата и й се искаше да може да тръгне по този огнен път, докато стигне до Англия и безопасния си дом. Не й беше приятно да признае, че Джордан е бил прав. Това пътуване по море беше злополучно още от началото.

А този проклет капитан само влоши нещата. О, как ли й се е надсмивал, когато тя излезе от неговата каюта, след като го бе оставила да я целува! Как ли се е наслаждавал на нейната слабост! Вместо да се бори от името на жените, тя му бе позволила всевъзможни скандални волности. Той без съмнение успя да отклони вниманието й от нейната цел и най-вероятно го бе направил заради своите нечестиви намерения.

Едва ли се бе държал така, защото наистина се е увлякъл по нея. Бе го показал ясно както в каютата си, така и по-късно, когато публично я изложи пред целия си екипаж сякаш тя беше някаква плячка, която може да бъде поделена както му е угодно на него. Тя се изчерви само като си спомни за това. Той я накара да се размекне, а после я беше предложил на първия мъж, който би я пожелал. Този проклетник! Този негодник! Тя го мразеше!

— Госпожице Уилис — чу се някакъв глас зад нея. Тя се обърна и видя Луиза, която се промъкваше между жените, насядали навсякъде по палубата, докато се хранеха. С чиния овнешко задушено и хлебчета, приготвени на кораба, в едната си ръка, тя се приближаваше към нея, в другата си ръка носеше чаша уиски с много вода.

— Вие наистина трябва да хапнете нещо — подкани я Луиза с тона на гувернантка, с който бе свикнала да говори, и подаде чинията. — Трябва да си поддържате силите.

— За какво? — Сара въздъхна и взе чашата. — Няма смисъл да се борим с тях. Те ще постъпят както пожелаят, каквото и да кажем ние.

— Не е вярно. — Като остави чинията върху наблизо стоящия сандък, Луиза взе едно хлебче и го пъхна в свободната ръка на Сара. — Вече ги убедихте да ни дадат правото на избор. Това е повече, отколкото имахме преди това.

— Ами, избор… — Тя пренебрежително ронеше хлебчето в морето. Нямаше апетит, особено след срещата с този ужасен пиратски капитан. Когато заговори отново, в гласа й прозвуча нотка на примирение. — Можем да се омъжим за стар или за млад пират, за смелчага или за глупак и все пак ще трябва да се омъжим за разбойници и да останем до края на живота си на някакъв далечен остров, където никога вече няма да видим семействата си…