Изповедание на трите вери (Книга за трите религии)

Ами защо имат толкова почест и святост на „Святая София“, да ви скажем. Прочетох някоя книга вехтая, що я они Янкобин Мадиан наричат. Ала зарад зданието „Светия София“ у мохамеданите двояка история имат. Една теологическая, а другая просто историческая. На колкото самая мохамеданская теология от истина е далеко ест, толкова и оное теологическое сказание зарад здание „Святия София“, почто е все сас фабула (басен) изполнена и вълност человеческая не има никак у нея. Но историческое сказание зарад здание „Светия Софии“, макар и да не е то весма право, почто много баснословия има примешано, ала пак мало къмто истиная близо ест.

По историческое сказание и они сами сказуват, како това изрядное и красное здание „Светия София“ создано и снаправено ест от Юстиана, императора греческаго, от някого преславнаго майстора архитектора на име Германа, сас неговое изкуство и художество. Може любопитний читател наш да прочете историка Саади, що са тая книга нарича „Таджиут теварих“, тоест „Венец хронографов“, и тамо да просмотри що сказува тамо някоя чудесная и за слушание не неприятная. Но това ако бихме все по чину би описовали, превозишли бихме нашей предприятие.

Но да приступим сега на теологическое нихное сказание заради тая церква „Светая София“. Имат они една книжица, другое нищо не сказува, токмо освен зарад чудесное здание „Светия София“. У нея тако пише: „Мохамед пророк като цветяше на Мека, тогива имаше на Цариград греческий цар на име Янко бин Мадиан, тоест Янко син Мадианов.“ (Откуду и отгде измислиха таковое име, истина сказувам, нигде никако не би возможно да го найдем.) Той Янко император, като наченал да созида „Светая София“ храм, много е безчетно богатството разнесъл и напусто го погубил, и ничто не би возможно тому да учини, почто ги, и положиха ги на зид, вси камене ония нощем разсипваха са и падаха долу на землята. (Чудя са откуду таковая лъжа!) И Янко бин Мадиан, като не можаше вече да понесе таковий труд и освен това начена и хазната му да са сверша, и намисли тая работа, що е заченал, да я остави. Като би вечер, поишел у храм святаго Йоанна Предтеча, що е сега близо при султанските палати разсипан. Близо е до Калемния рог, гледа са до протоку. И учинил християнския обичния молитви, и помолил Бога да би благоизволил Бог да му покаже тая причина, защо да упада по вся дни това здание, като я е он заченал сас доброе намерение (иет) и да я учини на славу Божию. Ами защо да буде тако, от кого приходи това препятие (идер). И като си поишел в дом свой, у тая нощ видял насоне някоего человека сас зеленую шарку на граву его и от камалскии власове изткани одежди облечен (що го они сами толкуват, како е бил святий Йоан Предтеча), и рече ему: „О, императоре! Бог послушал молитви твои, затова мя и прати да тя скажу, да знайш, како на Мека града има някой пророк Божий на име Мохамед. Тому е Бог даровал тая работа и всех другии вещи знаяние. Того ради, ако хочеш да свершиш без препятие зачатая работа, а ти прати до него твой посланик и проси от него да изволит образ да покаже тебе и лесност на создания храма того, почто той храм хоче да са нарече премудрост. Затова никому не е возможно да снаправи тоя храм, ако не буде перво наставен от того пророка, почто е токмо тому единому подадено премудрост и знаяние на всех таинств, каквото божественния, тако и человеческия.“ И като са разбудил той Янко бин Мадиан, николко более не чакал, но бързо наскоро пратил посланика своего сас дражайшии дарове на Мека до Мохамеда, що го и он чакал да прииде. И ония посланик, като поишел при него, и подал му писание императорское и изявил му зарад какова е причина приишел до него, и молил его да изволи да покаже общое благодеяние на все человеци. Тогива Мохамед узел на длан руки свои мало земля и три крати плюнул на нея и учинил я брение. После духал на нея и изсушил я, и подал я на посланика, и рече му: „Тоя брение да го размеси император ваш сас киреча, що хоче да го положи на основание храма, и на стене, и на покрива, и олтар да направи да гледа къмо кибле, каквото е меканская джамия, а не на восток, каквото имали напред назаряните обичай да учинят, и тако хоче да стои оное здание во веки напорушено, и на тоя храм да са нарече името «Ая София»!“ И тако оний посланик узел Мохамедовое плюновение и принесъл го на императора своего. И император по увещание Мохамедовое повелял, та положили оное брение да го разделили на три части, и едину част да положат на основание долу, а другая част на стене, а третия част на кубето. И оттогива вече оное здание не упаде никако. И тако тая работа на „Светая София“ чудесно била снаправена и совершена сас Мохамедовое плюновение. Таковая фабула баснословят. И тоя храм за тая причина заслужен от Бога да буде Мека убогих (сиромах). Оная книжица още много сказува зарад „Светая София“, зарад мраморния столпове ея и заради камение, и зарад другии материалния обряди превозносително буесловят, що ги тука оставяме заради краткое говорение.