Сблъсък
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сблъсък». Краткое содержание книги:
Смъртоносен вирус плъзва из страната, света. Оцеляват група малка група хора, но това не пречи на разделянето им на два лагера — на доброто, и на злото. Ще успее ли група, водена от майка Абигейл да се пребори със Зловещия човек, всяващ ужас на всяка земна твар…
Дълбоко под калифорнийската пустиня някой бе използвал парите на данъкоплатците, за да изобрети най-сетне верижно писмо, което дава гарантиран резултат. Истинско писмо-убиец.
На 19 юни — денят, когато Лари Ъндърууд се прибра в Ню Йорк, а Франи Голдсмит съобщи на баща си, че чака гостенче — Хари Трент спря да похапне в едно тексаско кафе със смешното название „Бебовата бързоядна“. Взе си сандвич със сирене и парче чудесна ягодова торта. Беше понастинал, или може би страдаше от лек пристъп на алергия — непрекъснато кихаше и храчеше. Докато се нахрани, успя да зарази собственика, кухненския работник, двамата шофьори в ъгловото сепаре, доставчика на хляб и човека, който зареждаше нови плочи в автоматичния грамофон. Преди да излезе, той остави на симпатичната сервитьорка бакшиш — банкнота от един долар, облепена със смърт.
Докато вървеше към вратата, отвън спря голям фургон, претъпкан с багаж и дечурлига. Колата имаше нюйоркски номера и шофьорът, който свали страничното стъкло, за да запита как се стига до магистрала 21, говореше с нюйоркски акцент. Хари подробно обясни на нюйоркчанина как да се добере дотам. Освен това, без сам да знае, го осъди на смърт заедно с цялото му семейство.
Нюйоркчанинът беше Едуард М. Норис, лейтенант от криминалния отдел на 87-ми участък. За пръв път от пет години насам бе успял да си вземе отпуск. Отпускът мина просто чудесно. Когато посетиха Дисни Уърдд в Орландо, хлапетата бяха на седмото небе и без да подозира, че до втори юли цялото му семейство ще е мъртво, Норис твърдо реши да каже на онова диване Стив Карела, че е напълно възможно да качиш в колата цялата фамилия и да си прекараш отлично. „Стив — би казал той, — може и да си добър детектив, обаче човек, дето не знае как да вкара малко ред в собственото си семейство, пукната пара не струва.“
Семейство Норис похапна в „Бързоядната“, после потегли към магистрала 21, следвайки подробните указания на Хари Трент. Ед и жена му Триш разговаряха за южняшкото гостоприемство, а на задната седалка трите им деца оцветяваха картинки. „Един Господ знае какво биха правили на тяхно място изродчетата на Карела“ — помисли Ед.
Тази нощ преспаха в Юстъс, Оклахома. Ед и Триш заразиха администратора на мотела. Докато играеха на площадката, децата им Марша, Станли и Хектор заразиха всички останали хлапета, които на следващия ден трябваше да потеглят към Западен Тексас, Алабама, Арканзас и Тенеси. Триш зарази две жени в автоматичната пералня на две пресечки от мотела. Докато отиваше да купи сладолед, Ед се размина в коридора с някакъв младеж и също го зарази. Кръгът продължаваше да се разширява.
В ранните утринни часове Триш събуди Ед, за да му каже, че малкият Хектор е болен. Детето имало температура и ужасна, дрезгава кашлица. Според нея май било круп. Ед Норис изръмжа и я посъветва да му даде аспирин. Само още няколко дни да бе изчакал проклетият круп, тогава хлапето щеше да преболедува спокойно у дома, а Ед — да си запази спомена за една идеална ваканция (да не говорим за подигравките, с които смяташе да обсипе Карела). А сега чуваше как горкото дете пъхти в съседната стая като ловджийско псе? Триш се надяваше до сутринта симптомите да поотслабнат — обикновено крупът протича в сравнително лека форма — но около пладне на 20-ти трябваше да признае, че случаят е по-сериозен. Аспиринът не сваляше температурата; горкият Хек лежеше изцъклен и замаян. Кашлицата бе станала глуха и кънтяща, а дишането бълбукаше задавено в гърдите му Изглежда, че Марша вече бе прихванала същата неизвестна болест от него, а и Триш усещаше в гърлото си някакъв гаден сърбеж, който я караше да кашля тихичко, прикривайки устата си с кърпичка.
— Трябва да заведем Хек на доктор — заяви най-сетне тя. Ед спря на първата срещната бензиностанция и огледа пътната карта, закрепена с кламери върху сенника на колата. Намираха се в Хамър Кросинг, щат Канзас.
— Не знам — промърмори той. — Може пък и да намерим някой доктор… поне колкото да го прегледа. — Въздъхна и нервно прокара пръсти през косата си. — Хамър Кросинг, Канзас! Господи! Как можа да се разболее тъкмо в тая затънтена дупка?