Виж Рим и умри
- Автор: Щал Тимоти
- Серия: maddrax – die dunkle zukunft der erde #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Виж Рим и умри». Краткое содержание книги:
В такова бъдеше попада командирът на самолетна ескадрила Матю Дракс, или както го наричат Маддракс. Той трябва да разреши загадката как е попаднал в бъдещето и какво е станало с изчезналите му бойните другари.
И в бъдеще всички пътища водят към Рим, но Рим е твърде различен от познатия на Маддракс. Градът е разрушен, в него властват непознати хора-богове, които са се върнали към миналото, но по съвсем различен начин. Възобновени са гладиаторските борби и човешкият живот не струва почти нищо. Матю Дракс ще трябва да осмисли нещата, преди да се срещне на арената с един от бившите си подчинени, превърнат в чудовище.
Но не е само това — чакат го нови сблъсъци с действителността, които благодарение на придружителката му Аруула — жена от варварското племе, което първо го намира, успява да преодолее опасностите. Светът на бъдещето е опасен за човека от двадесет и първи век и Маддракс бързо го разбира.
— Велики Боже, не! — изрева Мат. Хвърли се напред, искаше да се намеси, искаше да спаси, каквото можеше да се спасява. И въпреки това беше твърде бавен. Защото онова, което се разигра пред очите му, стана с почти противоестествена бързина.
Аруула завъртя меча си, сякаш беше лек като рапира. Подобно на трепкаща светкавица острието на меча се стрелна във въздуха и се стовари върху Ървин Честър с убийствена точност. Кръв бликна, потече и напои пясъка на арената.
Зрителите бяха вън от себе си от възбуда. А Мат Дракс се чувстваше нещастен както никога преди.
Ървин Честър се въргаляше върху влажния, тъмен пясък. Аруула се засили за последния удар и още преди Мат да се опита да я възпре, мечът се спусна.
Честър се сгърчи, когато острието го улучи. Мат чу влажния шум, с който то навлезе в месата на приятеля му. В следващия момент падна на колене до Ървин Честър. Погледите им се срещнаха.
Нещо докосна ръката на Мат. Тъмните пръсти на Ървин се увиха около неговите, стиснаха ги и в този последен миг всичко чуждо изчезна от погледа му. Устните му се движеха с мъка, оформиха усмивка и една последна дума, толкова тиха, че Мат едва я разбра.
— Благодаря.
Тогава в очите на Ървин Честър угасна и последната искра. Мат затвори клепачите му. Въпреки кръвта и безформената си фигура Честър имаше почти мирен вид.
Мат искаше да намери утеха в мисълта, че така беше най-добре за приятеля му. Че беше освободен от едно недостойно съществувание. Но не успяваше истински — още повече че опасността далеч не беше отминала!
Зрителите беснееха. Отдавна вече никой не беше останал на мястото си. Човешкото множество по балконите се беше превърнало в развълнувано, бушуващо море.
Въпреки това беше достатъчен един-единствен ужасяващо нестроен фанфарен сигнал, за да успокои публиката. Възцари се тишина, направо призрачна. Но продължи само две, най-много три секунди.
Тогава Маарс започна да беснее!
Богът на борбата представляваше странно зрелище. Лоената буца сякаш цялата се движеше. Отдалече изглеждаше като че ли се надува. Ръмжеше с преминаващ във фалцет гръмлив глас, който трябваше да се чуе навсякъде в кръглия Колизей.
— Какво казва? — обърна се Мат към Аруула.
Младата варварка стоеше задъхана, върхът на меча й опираше в земята, кръв се стичаше по острието. Изглеждаше като занесена. Мат скочи, сграбчи я за раменете и ги разтърси. Ела на себе си, Аруула!
Тя повдигна глава, погледна го. В погледа й се прокрадна нещо, което подсказваше, че го е познала. И тогава последва уплаха!
— Стражите — прошепна тя дрезгаво. — Вика стражите!
Мат Дракс трескаво се огледа. Разположената под ложата порта към арената се отвори. Повече от десетина хора гущери нахълтаха, въоръжени с копия и мечове. Оръжията и екипировката им дрънчаха при всяко движение на собствениците им. Също и личната стража на Маарс скочиха от ложата долу на арената.
Аруула изръмжа като животно. Очите й отново възвърнаха умопомрачителния си блясък, лицето й се изкриви в гримаса. Забранените плодове очевидно подхранваха нейната агресивност.
Мат се наведе и вдигна боздугана на Ървин Честър. Мизерно оръжие срещу превъзхождащите ги сили, още повече че не беше обучен да борави с него. Но да се предаде без бой? Никога!
Маарс отново извиси глас. Крещеше като бабичка. И онова, което сега крещеше, го разбра дори и Мат.
— Стойте! Не ги пипайте!
До този момент вниманието на Мат беше съсредоточено в приближаващите се войници. Сега погледна нагоре към ложата и…
— Мос?! — изплъзна се от езика му.
Действително Мос стоеше до дебелия бог на борбата и в ръцете си държеше „Берета“-та на Мат, чието дуло беше наполовина изчезнало в мекия като тесто врат на Маарс.
— Свирни на отвратителните си жаби да се върнат! — изскърца със зъби Мос в ушите на шишкото.
Маарс се подчини. Долу на арената стражите се оттеглиха, без обаче напълно да се скрият.
— Какво искаш, Мое? — произнесе с мъка богът на войната. Трепереше с цялото си тяло. Движението караше тлъстините му да се тресат като пача.
— Не можеш ли да се сетиш? — просъска Мос и натисна дулото на пистолета още по-надълбоко в месищата на Маарс.
Дебелият нададе вик, който беше нещо средно между пъхтене и презрение.
— Трябва да си се побъркал — изсумтя той. — Никога няма да се измъкнеш, ако ме убиеш!
— Кой казва, че искам да се измъкна? — попита Мос почти учудено. И натисна спусъка.
Първият изстрел разкъса врата на бога, вторият превърна главата му в кървав облак.
Сред публиката се разнесе писък. Като по даден знак всички скочиха от местата си.