Опалите на Нефертити

Черният й страж я побутна с копие да върви и тя прекрачи прага. Стори й се, че ще се загуби сред тая гора от колони, изпъстрени от горе до долу с йероглифи. Отстрани, върху ниски подставки, се възправяха безброй каменни фигури, обкръжаваше я многочисленият пантеон на египетските божества — хора с животински глави: крава, чакал, крокодил, лъвица, овен, ибис, сокол. В подножията им лежаха груби статуи на риби и торни бръмбари скарабеи. А отсреща, където водеше величествената колонада, върху пиедестал от полиран базалт я гледаше една прекрасна женска глава, сякаш изваяна от жива плът, оцветена с бои, които още не бяха изгубили свежестта си, с пълни, сочни устни, прав гръцки нос и големи топли очи от инкрустиран планински кристал, ограден с черната удължена рамка на миглите. На главата и тежеше, както тежи царска корона, висока права шапка, подобна на папска тиара, украсена със злато и скъпоценни камъни. Нещо в тоя образ трогна пленената девойка, нещо много човешко, топло и близко, сякаш съвсем не на място сред това свърталище на каменно студени богове — полуживотни. Сякаш очарователната млада глава мечтаеше за нещо възвишено и непостижимо или пък си припомняше с едва сдържани сълзи далечен спомен, обърнала поглед назад, към нещо прекрасно и незабравимо, но отминало безвъзвратно. И в сочните й устни се четеше едновременно и гордост, и горчивина, и много тъга. Такава човешка тъга!

Зад гърба й, опасала на длъж стената, искреше в безброй оттенъци на дъгата огромна змия от вградени черни опали. „Такива са може би нощните опали“ — помисли си неволно Мария. Навярно струват милиони. В същото време брат й, Емуто и всички ония окаляни в шахтите несретници се ровеха и трепеха заради някакви отломки, заради парченца, струващи стотина или хиляда фунта. А над змията, която я хипнотизираше с тъмната опалесценция на мрачните си спектри, грееше с меката топлота на златото огромен слънчев диск с множество лъчи, които завършваха с човешки ръце.