Аз съм легенда
- Автор: Матисън Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Найденов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Аз съм легенда». Краткое содержание книги:
Окован във веригите на собственото си съществуване, Робърт Невил се е превърнал в жив мъртвец, но много по-богат душевно и изтънчен емоционално от редица други мъртъвци. В търсене на Корените на Злото този самотник дълбае неуморно миналото на човечеството, на собствените си кошмари, откъдето извира сатанинския ужас, сблъсъка с неведомите Сили на Мрака и със Смъртта. Но Смъртта не е ли всъщност алтернатива на живота, едно друго измерение на тленното, макар и под формата на легенда?
„Аз съм легенда“ — една прекрасна и мрачна история за съвременния вампиризъм, която ще ни накара да повярваме в невероятното и да останем очаровани от срещата ни в Зоната на Здрача…
Страхът от водата? Тук Невил можеше да се разрови дълбоко в миналото и да потърси там древното поверие. Не се ли разказваше в много легенди, че вещиците били неспособни да преминат през потоци, реки и въобще през течаща вода? Вещици и вампири: някои дори не правеха разлика помежду им и това бе напълно понятно.
Ами Живите Мъртъвци или така наречените „живи вампири“? Това също бе лесно за обяснение. За някои умопобъркани вампиризмът се оказваше в известна степен алиби, при това добре дошло алиби. Невил бе убеден, че „живите мъртъвци“, които нощем се присъединяваха към останалите край къщата му, бяха отчаяни луди, мислещи се за истински вампири, докато в действителност си бяха чисто и просто обикновени умствено болни, което на свой ред пък обясняваше защо досега те не се бяха сетили да опожарят къщата му — те просто бяха лишени от логически разум.
Спомените отново нахлуха и в съзнанието му изплува образът на онзи мъж, който една нощ се бе покатерил на уличната лампа срещу къщата. През шпионката Невил го бе видял да се хвърля и полита в празното, размахвайки ръце като обезумял, а после да се размазва върху тротоара. Сега разбираше защо го беше направил: онзи мъж бе обладан от мисълта, че е прилеп!
„Ето как кълбото бавно, постепенно се разплита и нещата лека-полека се обясняват! — каза си Невил с усмивка. — Явно не са чак толкова непонятни и неразгадаеми. Напротив — понякога са така прости и прозрачни. Достатъчно е да са налице необходимите материални и нематериални условия в точно определения момент и на точно определеното място…“
Остави на масата чашата с уиски, от което въобще не бе отпил.
— Не ми е необходимо! — изрече уверено. — Повече не е нужно да търся бягство или забрава! Никога повече!…
И за първи път след смъртта на кучето той се отпусна. Имаше още много да учи, но бе изминал немалък трънлив път. Странно — животът започваше да му се струва почти поносим.
„Какво пък — каза си в заключение, — отшелничеството не е чак толкова лошо!“
Музиката от грамофона се рееше ефирна и приятна, изпълваше го с благодат.
Отвън вампирите дебнеха в мрака…
Част трета
Юни 1978
Невил беше излязъл да търси Бен Кортман.
Да преследва Кортман, да го гони и в най-затънтените му тъмни свърталища — това се беше превърнало за него в отморяващо развлечение, едно от редките забавления, които му бяха останали. Невил се отдаваше на тази си слабост в дните, когато не се притесняваше да се отдалечи прекалено много от къщата и когато нямаше кой знае какво да оправя по нея. Тогава се впускаше да търси Кортман из храсталаците, в мазите и тъмните изби, под креватите в стаите, в хладилниците… във всички онези кътчета, които биха могли да послужат за скривалище на един все още възпълничък мъж.
Бен Кортман постоянно сменяше своите обиталища. Невил бе твърдо убеден, че вампирът знаеше, че го търсят под дърво и камък и в известен смисъл подобна игра на живот и смърт му доставяше удоволствие. Ако нещата не бяха толкова парадоксални, Невил спокойно би могъл да използва израза, че цялата тази гонитба прави „по-пикантен“ живота на Кортман. Имало бе моменти, в които Невил си мислеше, че животът на Кортман никога не е бил достатъчно щастлив…
Невил бавно се спусна по Комптън булевард. Сутринта бе преминала безпроблемно. Знаеше, че Кортман с положителност се укрива някъде в съседство, защото всяка вечер той пръв се появяваше пред къщата. Останалите вампири му бяха непознати. Или поне не се „застояваха“ дълго край дома му, тъй като още на следващия ден той неизменно откриваше повечето от тях в техните бърлоги наблизо и ги унищожаваше. Не успяваше да открие единствено Кортман.
Неведнъж си беше задавал въпроса какво всъщност щеше да прави, когато го открие? Естествено, ако се следваше логичния ред на нещата, трябваше да го убие… Само дето нямаше да му бъде толкова лесно, колкото си представяше. Знаеше това. Вярно бе, вече не изпитваше никакво приятелство към него, или по-скоро към онова, което беше останало от него. Кортман вече не олицетворяваше миналото. Миналото отдавна бе мъртво. Невил беше поел по нов път. Не, истината бе другаде. Убиеше ли Кортман, Невил щеше да се лиши от своето единствено развлечение… Колкото до останалите вампири, те бяха ограничени същества, в известен смисъл роботи. Вършеха всичко еднообразно и механично. Виж, при Бен нещата стояха малко по-различно. Той поне проявяваше някакво въображение. Колкото и мистериозно да изглеждаше, мозъкът му навярно все още функционираше.