Зона 51: Началото
- Автор: Мейер Боб
- Серия: area 51 #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Началото». Краткое содержание книги:
Любопитен репортер и „уфоманиак“ се промъкват в забранен район, наричан Зона 51. Повече никой не ги вижда.
Мъжете се скупчиха около животните и само редки, но ослепителни проблясъци показваха, че там кипи оживена дейност.
— Време? — попита Прага.
— Шест минути и тридесет секунди до идването на „Скакалец три“.
— Добре — кимна Прага. — Всичко е наред.
— Какво правят те? — не се сдържа Търкот.
Прага се извърна назад, с лице като на механичен демон и озъбена усмивка, под изпъкналите нощни очила.
— Ще резнат малко от филето. Обичаш ли сърце? Или предпочиташ очите? А какво ще кажеш за кравешки яйчници? Снабдяването ни тук е чудесно. Разполагат със свръхмодерни лазерни резачки. Освен това си носят и аспиратори, с които изсмукват кръвта. После местните ще открият само трупове на крави, с доста особени хирургически разрези от неизвестни инструменти, липса на някои вътрешни органи и най-вече — никакви следи от превозни средства из околността. На всичко отгоре и нито капка кръв — басирам се, че това направо ще им вземе акъла. Никой няма да разполага с достоверно обяснение.
„Обяснение за какво?“ — питаше се Търкот. Разбира се, беше чувал за намерени обезобразени животни. От време на време подобни съобщения изпълваха страниците на вестниците. Но защо е необходима толкова сложна и скъпа операция? Затова ли Дънкан го изпрати тук? Да открие, че зад обезобразяването на животни стоят хората от Зона 51?
Хеликоптерът се бе отдалечил на известно разстояние, докато хората долу работеха. Ето че отново се доближи и спусна люлка. Двама от мъжете се прикачиха за нея и потеглиха нагоре, натоварени с карантия. След малко ги последваха и другите двама.
— Започваме втори етап — нареди Прага и всички продължиха на юг.
— Чу ли това? — вдигна глава Били Питърс.
— Кое? — отвърна Сузи, все още съсредоточена върху други неща — в конкретния случай ръката на Били върху нейното рамо и главата й върху широките му гърди. Чуваше само туптенето на сърцето му и нищо повече.
— Заприлича ми на хеликоптер или нещо подобно — промърмори Били.
Той се пресегна с незаетата си ръка и избърса запотеното предно стъкло на пикапа. Бяха спрели тук доста отдавна, малко преди да се стъмни, но имаха да си кажат много неща. Сузи бе намислила да напуска родителите си и Били все още се колебаеше дали да й предложи да се настани в неговата каравана, или да зареже всичко и да иде с нея при сестра й в Оклахома.
Нарочно избра това място, за да е сигурен, че никой няма да ги прекъсва, но сега почти бе готов да се зарадва на подобна възможност, защото така и не можеше да вземе решение, особено след като Сузи непрестанно му се натискаше. Кой мъж е в състояние да разсъждава трезво при подобни обстоятелства?
— Нещо приближава насам — каза Били, вторачен през прозореца в нощното небе.
Кубът, Зона 51
Време до излитането — 118 часа и 4 мин.
Гулик не откъсваше очи от голямата карта. Призракът все още следваше „Скакалец три“. В момента двете светещи точки се намираха в близост до мястото, където се събираха границите на Уайоминг, Колорадо и Небраска.
— Състоянието на „Аврора“? — попита той.
— На пистата, готова за излитане.
— Дайте разрешение.
— Слушам, сър.
— Време до началото на втори етап?
— Осемдесет и шест секунди — докладва Куин.
Гулик превключи монитора пред себе си. Появи се изображение от контролната кула на повърхността. По пистата рулираше самолет с причудлива форма. Плосък и издължен като морска котка, с миниатюрна двуместна кабина, той привличаше вниманието с двата грамадни въздухоприемника отпред и също толкова големите изсмукатели за изгорелите газове зад двигателите. При скорост над десет хиляди километра в час или почти пет километра в секунда, самолетът бе в състояние да постигне 7М, догонвайки всяка възможна цел.
Наследник на прочутия СР-71 „Блекбърд“, „Аврора“ бе извършил първия си полет през 1986 г. С цена от над един милиард долара за машина, нищо чудно, че имаше само пет подобни самолета и те се използваха единствено в случаите, когато всякакви други възможности бяха изчерпани. Официално тези самолети не съществуваха за обществото, което бе финансирало конструирането им. Те бяха една от най-строго охраняваните тайни на ВВС но фактът, че Гулик разполагаше с подобна машина, говореше колко високо ценяха военните работата в Зоната. След като се засили по пистата, „Аврора“ внезапно се издигна във въздуха, набра височина под ъгъл от седемдесет и пет градуса, направи остър завой на североизток и изчезна от екрана.