Дом на вериги
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дом на вериги». Краткое содержание книги:
Така започва величавата нова глава на „Малазанска книга на мъртвите“ — епично сказание за война, интрига, магия и измяна. Стивън Ериксън е един от най-оригиналните, надарени с богато въображение разказвачи в съвременното фентъзи.
Един железен шлем изпращя, откъсна се от детската глава, все едно че бе захапал дървения меч, и отхвърча настрани. Замахът назад отпра ръката и рамото на друго дете от тялото му. Хавок стъпка трети страж, завъртя се, изрита със задните си крака, за да порази четвърто дете, натресе го в дървената врата, а мечът се завъртя във въздуха.
Дълъг меч — дълъг само колкото нож в очите на Карса — посече бронираното му с кожа бедро, преряза два или три пласта от твърдата кожа и отскочи. Карса натресе ефеса на меча си в лицето на дребосъка от равнината и усети как костта изпука. Ритникът му отпрати детето назад; другите се пръснаха в паника. Карса се изсмя и подкара Хавок напред.
Посече още един страж. Останалите побягнаха презглава.
Нещо се заби в гърба на теблора и за миг разцъфналата болка го жегна. Карса се пресегна, изтръгна желязната пръчка и я захвърли с презрение. Смъкна се от коня, без да откъсва очи от залостената порта. Металните скоби бяха стегнали здраво дебелата греда.
Карса отстъпи три крачки назад, наведе рамо и се засили.
Железните болтове, държащи пантите в каменните зидове, изхвърчаха и портата рухна навън. Кулата вдясно от Карса изскърца и изведнъж хлътна, отвътре се чуха писъци. Каменната стена се заогъва. Карса изруга и отскочи назад. Цялата кула рухна с грохот сред облаци прах.
Байрот се появи на коня си, нишки съсирена кръв изплющяха от острието на кръвния му меч, конят му скочи над руините. След него връхлетяха кучетата и с тях — Делъм и конят му. Устата на Делъм Торд бе оцапана с кръв и Карса стъписан разбра, че воинът е разкъсал нечие гърло като псе — със зъби.
Конските копита пръснаха кал — Байрот дръпна юздите.
Карса се метна на гърба на Хавок и го обърна към улицата.
Приближаваше се каре пиконосци; дългите копия се поклащаха, остриетата проблясваха под утринните лъчи. Все още бяха на трийсет разтега.
От близкия прозорец на горния етаж излетя метална стрела и отскочи от задницата на коня на Байрот. Някъде отвъд стената доехтя тропот на препускащи в галоп коне.
— Изтеглянето ни ще бъде оспорено, главатарю — викна Байрот.
— Изтегляне? — Карса се изсмя и посочи с брадичка настъпващите пиконосци. — Не са повече от трийсет, а деца с дълги копия все пак са си деца, Байрот Гилд. Хайде, да ги разпръснем!
Байрот изруга и развърза костения си боздуган.
— Подкарай пред мен, Карса Орлонг, да не видят какво им готвя.
Карса оголи зъби в свирепа наслада и смуши Хавок. Псетата се развърнаха от двете му страни, Делъм бе най-вдясно от водача.
Пиките пред тях бавно се снишиха на височина на гърдите и карето спря.
Прозорците по горните етажи се отвориха, хора занадничаха да видят какво ще последва.
— Уругал! — изрева Карса и смуши Хавок. — Гледайте!
Чу как Байрот зад него също препусна. Сред грохота на копитата се извиси и друг звук — от въртящия се огромен сив мечи череп.
На десет разтега от чакащите ги пики Байрот ревна, Карса се сниши, изви Хавок вляво и забави бесния му щурм.
Нещо грамадно и съскащо изхвърча покрай него и Карса се извърна, за да види как гигантският боздуган ще удари войнишкото каре.
Ужасен хаос. Три от четирите реда — на земята. Разкъсващи ушите писъци.
И тогава псетата се нахвърлиха върху децата, последвани от коня на Делъм.
Карса обърна Хавок, подкара го срещу разбитото каре до Байрот и двамата навлязоха в гъмжилото. За двайсет удара на сърцето изклаха до крак децата, все още несъборени от псетата, като отбиваха по някоя изпречила се на пътя им пика.
— Главатарю!
Карса измъкна кръвния меч от плътта на последната жертва и се обърна.
Ново каре войници, този път със стрелци с арбалети на двата фланга. Петдесет-шестдесет всичко, в другия край на улицата.
Карса се намръщи и погледна през рамо към портата. Двайсет деца на коне бавно излизаха от прахта, тежко бронирани с плочести брони и плетени ризници. След тях още — пешаци с къси копия, брадви, мечове и копия.
— Води, главатарю! — викна Байрот.
Карса го погледна свирепо.
— Ще те водя, Байрот Гилд! — Обърна Хавок. — По този страничен проход и към брега — ще заобиколим преследвачите си. Кажи ми, Байрот Гилд, стигат ли за теб децата, които избихме?
— Да, Карса Орлонг.
— Тогава след мен!
„Страничният проход“ всъщност беше улица, широка колкото главната, и водеше право към езерото. С жилища, дюкяни и складове от двете страни. По прозорците, праговете и в задънените улички се мяркаха уплашени хора. Теблорските воини препускаха с тътен. Улицата свършваше на двайсет разтега от брега. Пространството до езерото, през което до близкия кей минаваше широк, застлан с талпи път, беше покрито с плавеи, а сред тях се издигаше грамада от избелели кости, от която стърчаха колове с побити на върховете им черепи.