Другата кралица

— О, тогава трябва да знаете всичките й тайни — казва тя. — Разкажете ми всичко за нея. И ми разкажете също и за Робърт Дъдли. Наистина ли беше толкова отчаяно влюбена в него, както казваха всички?

Тук се поколебавам. Но тя се навежда напред, за да привлече вниманието ми.

— Той още ли е толкова прекрасен? — прошепва тя. — Знаете ли, тя ми го предложи, да се омъжа за него, когато най-напред дойдох в Шотландия. Но аз знаех, че тя никога няма да се раздели с него. Тя е щастливка, че има такъв предан любим. Рядко се среща мъж, който може да обича кралица. Той е посветил живота си на нея, нали?

— За вечни времена — казвам. — От мига, в който тя се възкачи на престола и създаде кралския си двор. Той дойде при нея тогава, и така и не си тръгна. Те са много близки от толкова отдавна, че довършват взаимно изреченията си и имат стотици тайни шеги, а понякога виждате как тя само хвърля поглед към него, и той разбира точно какво си мисли тя.

— Тогава защо не се омъжи за него, след като той е свободен? — пита тя. — Тя го удостои с графска титла, за да може да ми го предложи за съпруг. Ако е бил достатъчно добър за мен, то тогава трябва да е повече от подходящ за неин съпруг.

Свивам рамене:

— Скандалът… — казвам много тихо. — След смъртта на съпругата му. Скандалът така и не отшумя.

— Нима тя не може да се противопостави на скандала? Една смела кралица може да живее така, че скандалът да се забрави.

— Не и в Англия — казвам, като си мисля: и вероятно също и в Шотландия. — Репутацията на една кралица е короната й: загуби ли едното, губи и другото. А и Сесил е против него — добавям.

Тя разтваря широко очи:

— Сесил й налага волята си дори в това отношение?

— Той не я управлява — казвам внимателно. — Но не ми е известно някога да е вървяла против съветите му.

— За всичко ли му се доверява?

Кимвам:

— Той беше неин управител, когато тя беше принцеса с твърде малко перспективи пред себе си. Управляваше малкото й състояние, и й помагаше да се справи със затрудненията през годините, когато нейната полусестра, кралица Мери, я подозираше в държавна измяна. Той се грижеше за безопасността й. Той я отведе далеч от бунтовниците, чиито планове щяха да я унищожат. Винаги е бил до нея и я е подкрепял: тя му вярва като на баща.

— Вие го харесвате — досеща се тя от топлотата в гласа ми.

— Той е също и мой верен приятел — казвам. — Познавам го, откакто като млада живеех с фамилията Грей.

— И въпреки това, научих, че той има амбиции за собствената си фамилия? Да построи голяма къща, да се опита да сключи добри съюзи? Да се сроди с благородниците?

— Защо не? — питам аз. — Та нима сам Бог не ни нарежда да използваме талантите си? Нима собственият ни успех не показва, че Бог ни е благословил?