Преди да кажа сбогом
- Автор: Кларк Мэри Хиггинс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Преди да кажа сбогом». Краткое содержание книги:
По време на разследването на експлозията на яхтата се разбира, че това не е било инцидент, а предумишлено убийство.
Кой точно е трябвало да умре?!
Мери Хигинс Кларк е обявена за американската „Кралица на напрежението“. Автор е на повече от двайсет световни бестселъра. Живее със съпруга си в Ню Джърси.
Ще й напиша бележка, помисли си той. Вероятно няма да се сети кой съм, но бих искал да го направя. Изглежда толкова измъчена. Адам Коулиф сигурно е бил страхотен човек.
33.
Петък, шестнадесети юни
Уинифред Джонсън бе живяла на ъгъла на Амстердам авеню и Осемдесет и първа улица. В десет часа в петък сутрин Нел се срещна във фоайето на сградата с дядо си.
— Жалки останки от отминало величие, Мак — каза тя, когато той пристигна.
Мак се огледа. Мраморният под беше на петна, осветлението едва мъждукаше. Мебелировката се състоеше от две вехти кресла.
— Майката на Уинифред се обадила на управителя тази сутрин, за да го уведоми за посещението ни — обясни Нел, когато портиерът им махна към единствения асансьор.
— Нел, мисля, че идването ни тук е голяма грешка — каза Корнелиъс Макдермот, докато се изкачваха към петия етаж. — Не знам накъде ще се насочи разследването на районната прокуратура, но ако Уинифред е била замесена или е знаела нещо за подкупите…
— Не намеквай, че Адам е участвал в далаверите, Мак — озъби се Нел.
— Не намеквам нищо, освен факта, че ако полицаите получат заповед за обиск на апартамента на Уинифред, няма да е никак добре, дето ние с теб сме ги изпреварили.
— Мак, моля те! — Нел се опита да скрие тревогата в гласа си. — Аз само помагам. Дойдох тук, за да видя как Уинифред е уредила финансовото положение на майка си. Търся застрахователни полици или нещо подобно. Госпожа Джонсън се тревожи, че ще трябва да напусне „Олдхаудс“. А тя е щастлива там. Според мен не е особено симпатична, но очевидно има тежък артрит. Не мисля, че и аз бих излъчвала някакъв чар, ако страдах от непрестанни болки.
— Какво общо има излъчването на чар с нашето ровене из апартамента на Уинифред? Хайде, Нел, винаги сме били откровени един с друг. Не си просто скаут, който върши добро. Ако наистина е имало някаква далавера при Уолтърс и Арсдейл, ти се надяваш да откриеш нещо, което да свърже Уинифред с проблема и да изчисти името на Адам като току-що паднал сняг.
Тръгнаха по мрачния коридор.
— Апартаментът на Уинифред е 5 Е — каза Нел и бръкна в чантата си, за да извади ключовете, които госпожа Джонсън й беше дала.
— Евтина двойна ключалка — отбеляза Мак кисело. — Добър професионалист може да я задейства за секунда с отварачка за бира.
Нел отключи, поколеба се за момент и влезе. Уинифред е била тук само до преди една седмица, а вече мястото изглеждаше изоставено и запустяло.
Застанаха за момент в антрето. Събираха кураж. На масата вляво стоеше ваза с увехнали цветя, от онези евтини букети, които продаваха по бакалиите. Точно пред тях беше всекидневната, дълга, тясна, мрачна стая с изтънял персийски килим, старо канапе и кресло, тапицирани с червен велур, пиано и маса с дантелена покривка. На нея имаше няколко симетрично разположени снимки в рамки и две настолни лампи с абажури с ресни. Всичко беше толкова старомодно, че Нел си представи филм за викторианската епоха.
Приближи се до масата, за да разгледа снимките. Повечето показваха как младата Уинифред, облечена в бански костюм, получава някаква купа. Изглеждаше около двайсет, слаба и усмихната.
— Това трябва да са снимките, които майка й иска. Ще ги взема на тръгване.
Нел се върна в коридора и погледна към кухнята вляво. После зави надясно. Дядо й вървеше след нея. В по-голямата спалня имаше двойно легло, тоалетка и скрин. Кретонената покривка й напомни за баба й.
Влезе в следващата стая, очевидно използвана от Уинифред като кабинет и всекидневна. Тук бяха натъпкани канапе, телевизор, кошница със списания и бюро с компютър. Двата рафта с книги над бюрото и над канапето засилиха клаустрофобията на Нел. Ужасно потискащо, помисли си тя. Уинифред е прекарвала по-голямата част от живота си тук, а се обзалагам, че не е променила нищо, след като майка й е постъпила в старчески дом.
— Нел, ако сме приключили с обиколката, предлагам да се опиташ да откриеш онова, което търсиш, и да се махаме оттук.
Нел знаеше, че когато Мак заговори така, значи наистина е разтревожен. Всъщност си призна, че не се бе сетила, че влизането й в апартамента на Уинифред Джонсън може да бъде изтълкувано негативно от прокурора.
— Прав си, Мак. Съжалявам.
Отиде до бюрото и чувствайки се неловко от това, което правеше, отвори средното чекмедже.
Сякаш откри нов свят. Чекмеджето беше натъпкано с всякакви листа — от лепящи се бележки до архитектурни планове. И на всеки лист, с едри или прекалено дребни букви, Уинифред бе написала четири думи: „Уинифред обича Хари Рейнълдс.“