Гневът на Лудия бог
- Автор: Фейст Раймонд
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Гневът на Лудия бог». Краткое содержание книги:
Той махна тапата с нокътя на палеца си и докато Каспар разбуждаше задрямалите войници, глътна магическата отвара и зачака.
Гъделичкането по кожата му сигнализира, че вече е невидим за очите на смъртните. За пореден път се убеждаваше, че е полезно да работиш с могъщи магьосници. Знаеше, че разполага с половин час, но отварата нямаше да скрие следите, които щеше да остави. Всъщност той точно на това разчиташе.
Каспар вдигна очи и с изненада установи, че Джим Дашър е изчезнал. Огледа набързо помещението. Един от елфите го следеше внимателно. Каспар пак се обърна към хората си и набързо им предаде разговора си с Кастданур. След това им нареди да запазят дисциплина и им обеща, че всичко ще свърши бързо. Легна на постелята си на пода и се замисли, че бързо не означава непременно добре.
Джим Дашър беше израснал в града и не обичаше пущинаците. Все пак бе прекарал няколко месеца в горите около Крондор — обучаваха го двама много решителни, яки и непрощаващи Кралски първопроходци. Не можеше да оцелява вечно, но щеше да удържи няколко седмици, при това без да потърси подслон в бърлогата на някоя гладна мечка. Имаше представа как се откриват и маскират следи, макар по умения да отстъпваше на Каспар — да не говорим пък за елфите.
В този момент се тревожеше повече от стрелите от бездната и съществата, които яздеха вълци. Умът на Джим щракаше бързо и това го правеше невероятно ценен както за Островното кралство, така и за Конклава. Сега, докато планираше следващия си ход, той премисляше събитията от изминалия ден. Жалко, че нямаше повече информация за вълчите ездачи. Всъщност онези същества не бяха вълци, но докато някой не дадеше по-смислено определение, щеше да ги нарича така. Ами елфите? И те бяха загадка. Имаше известни познания в тази област. Историята с пещерата и магьосницата беше измислена, но наистина беше ходил в Елвандар и амулетът беше автентичен.
Беше прочел всички документи за елфите в крондорските архиви. От разни стари митове отпреди Войната на разлома до последните донесения относно кралица Агларана и съпруга й Томас. Беше сигурен, че Елвандар е най-лоялният и надежден съюзник на Островното кралство.
Местните елфи го бяха озадачили. Разбираше езика им достатъчно, за да долавя по нещо от разговорите, но това само дразнеше допълнително любопитството му.
Спря и заслуша нощните звуци. Вятърът шумолеше в клоните, нощните животни надаваха писъците си. Повечето се криеха, когато наближеше, защото не можеше да се промъква съвсем безшумно. Но по-далечните продължаваха заниманията си и даваха известна представа доколко близо е опасността. Абсолютната тишина беше точно толкова смъртоносна, колкото тракането на брони и мечове в шубрака.
В момента чуваше достатъчно нощни птици, за да е наясно, че още няма преследвачи, но със сигурност щяха да се появят скоро.
Смяташе, че има около час преднина. Разполагаше с някои трикове да забави преследвачите, но рано или късно те щяха да го настигнат. Докато ги водеха към укреплението на елфите, си беше набелязал няколко места за засада — след като със сигурност щеше да има конфронтация, поне можеше да е при неговите условия.
Знаеше, че го гонят вероятно двама елфи. Дядо му му беше разказвал за своя дядо, легендарния Джими Ръчицата, който притежавал някакво шесто чувство, с което предусещал опасностите. Джим нямаше име за това усещане, но то го бе спасявало доста пъти през годините.
„Тръпката“, както я наричаше дядо му, бе започнала преди няколко минути. Той пак спря и се ослуша. Сякаш нямаше нищо необичайно, но усещаше някаква промяна зад себе си и знаеше, че преследвачите наближават.
Не се съмняваше, че може да се справи с един в честен, или по-скоро нечестен бой. Но втори лък или меч щеше да означава сигурно залавяне и може би смърт. За всеки случай свали колана си. Той имаше пет скрити джоба, поради което бе решил да не го използва срещу вълчите ездачи според инструкциите на Каспар. Скъса шевовете с нокти и извади две от скритите стъкленици. След това измъкна малко, но смъртоносно острие от токата на колана — тя можеше да се използва и като цестус — очарователно квеганско приспособление, приличащо на бокс. Усмихна се и реши, че трябва да подари такава тока на Каспар. Навремето бившият херцог беше направил доста поразии, макар предимно да беше заплаха за Кеш и Ролдем. Но след завръщането си от изгнание се бе оказал ценен съюзник. Освен това Джим го харесваше. И той като него беше кръвожадно копеле и харесваше лова, хубавото ядене и пиене и леките жени.