Предупреждението на Амблър
- Автор: Ладлэм Роберт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Симеонова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Предупреждението на Амблър». Краткое содержание книги:
Времето изтича — дали отговорите за идентичността на Хал ще се окажат достижими, или търсенето му ще го отведе на пътя на разрушението?
Индиецът пред очите му беше лъжец. Но не лъжеше него.
— Трябва да отбележа, че скоростта на поканата е озадачаваща — каза Амблър.
— Не обичаме да губим време. Това е общото помежду ни, предполагам. Един шев на място прави други девет ненужни, както казвате вие, американците. Глъчката тръгна вчера сутринта.
Глъчката — професионален жаргон. Сигнал за тревога, който е бил съобщен по радиостанциите на всички разузнавателни служби в страната, беше вдигнал глъчка. Този метод се използваше, когато спешността беше по-важна от секретността; това беше пропусклива форма на комуникация. Съобщение, изпратено до толкова много уши, вероятно щеше да попадне и в някои неподходящи.
— Дори и така да е — каза Амблър.
— Мисля, че можеш да събереш две и две. Очевидно твоите обожатели са чакали този момент. Доста вероятно е да са се надявали да те вербуват още преди да изчезнеш от хоризонта. И без съмнение смятат, че имат конкуренция за услугите ти. Не желаят да изпуснат момента.
Очевидно… доста вероятно… без съмнение…
— Ти излагаш хипотези, а не твърди факти.
— Както ти споделих, информацията в нашата организация е строго разпределена. Знам онова, което трябва да знам. Мога да направя и някои догадки от известното ми. И, разбира се, има много неща, които съм доволен, че не знам. Системата работи за всички ни. Тя пази всички в безопасност. Тя пази в безопасност мен.
— Но не и мен. Един от вашите се опита да ме убие.
— Много се съмнявам в това.
— Едрокалибреният куршум, който одраска врата ми, говори друго.
Аркади изглеждаше смаян.
— В това няма никаква логика.
— Ами да, южнякът също изглеждаше доста изненадан в момента, когато куршумът прониза главата му. — Гласът на Амблър беше снишен до дрезгав шепот. — Що за шантава игра играете?
— Не сме ние — каза Аркади. А после почти на себе си промърмори: — Това ми звучи като намеса. Означава, че не сме единствените, чули глъчката и реагирали.
— Значи твърдиш, че е намесена и втора страна.
— Трябва да е така — каза Аркади след дълга пауза. — Ще направим анализ, ще се уверим, че не е имало пробив. Но това твърде много звучи като паразитно посещение, така да се каже. Няма да се повтори. Не и когато се присъединиш към нас.
— Това обещание ли е или заплаха? Аркади примигна.
— О, господи. Май наистина сме настъпили не когото трябва. Но ще ти кажа следното. Моите работодатели много искат да си в безопасност — дотолкова, доколкото ти правиш същото за тях. Доверието трябва да е валидно в двете посоки.
— Дали могат да ми се доверят — твърдо отсече Амблър — е нещо, което ще трябва да приемат на доверие.
— Но това е единственото, което никога не правят, разбираш ли? — Аркади сякаш се извиняваше. — Много е досадно, знам. Те имат друга идея. Всъщност те искат да убият два заека с един изстрел. Имат малка задачка за теб. — Амблър за пръв път долови оттенък от родния език на мъжа, който очевидно беше славянски.
— Нещо като прослушване.
— Именно! — Очите на Аркади се оживиха. — Работата, която имаме за теб, е дребна, но… щекотлива.
— Щекотлива?
— Няма да те лъжа, нима има смисъл? — Той засия. — Задачата е малка, но е проваляла други. И все пак трябва да бъде свършена. Разбираш ли, работодателите ми имат проблем. Те са внимателни хора — сам ще се убедиш и ще си благодарен за това. Както казва максимата, птиците с еднаква перушина се търсят взаимно. Но може би не всичките им приятели са толкова внимателни. И може би вражески агент е нахлул сред техните съмишленици. Може би такъв агент, събрал определени доказателства, се кани да свидетелства в съдебно разследване. Много е объркано.
— Вражески агент? Нека да сме наясно. Говориш за федерален агент под прикритие.
— Неприятно, нали? — каза Аркади. — АТО всъщност.
Ако агентът беше от Бюрото за алкохол, тютюн и оръжия, разследването вероятно включваше някаква контрабанда на оръжия. Това не означаваше, че организацията, за която работеше Аркади, беше въвлечена в търговията; използваната от Аркади дума беше „съмишленици“. Очевидното предположение беше, че в клопка бяха попаднали контрабандистите, снабдяващи организацията.
— Един ден този човек ще умре — продължи замислено мнимият сикх. — Мозъчен удар. Инфаркт. Рак. Кой би могъл да каже? Но като всички нас и той е смъртен, и той ще умре някой ден. Ние просто искаме да ускорим тази евентуалност. Това е всичко.