Племенникът на Магьосника
- Автор: Льюис Клайв Стейплз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивайла Божанова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Племенникът на Магьосника». Краткое содержание книги:
Нарния… там, където Говорещите зверове владеят… там, където Вещицата дебне… където предстои да се роди нов свят.
Впускайки се в едно вълнуващо приключение, двама приятели — Поли и Дигъри, решават да разберат какво има на тавана на старата висока къща. Какво ли ще открият там? Ще бъде ли тя пълна с „духове“? Незнайно как обаче се озовават в тайния кабинет на вуйчото на Дигъри — Андрю. И когато при странен експеримент той прави така, че Поли да изчезне от нашия свят, става ясно — скучното лято бързо се превръща в изключително вълнуващо приключение… Защото в Нарния всичко е възможно!
— Да, сър! — съгласи се Дигъри.
Представа нямаше как ще го направи, но в момента беше твърдо убеден, че ще успее да се справи. Лъва си пое дълбоко въздух, наведе още по-ниско глава и го дари с лъвска целувка. Дигъри усети начаса как се изпълва с нови сили и храброст.
— Скъпи мой сине — продължи Аслан, — ще ти кажа какво трябва да направиш. Обърни се и погледни на запад! Какво виждаш?
— Огромни планини, Аслан. Виждам как реката се стича по скалите и образува водопад, зад скалите има зелени хълмове, осеяни с гори, над тях се издигат зъбери, които изглеждат почти черни, а още по-далече се белеят затрупани със сняг планини — скупчени са ведно, сякаш е изглед от Алпите. Отвъд тях няма нищо, освен небето.
— Добре виждаш — похвали го Лъва. — Нарния свършва там, където се спуска водопадът. Стигнеш ли върха на скалите, вече си напуснал Нарния и се намираш в Западната пустош. Иди и преброди онези планини, за да откриеш зелена долина със синьо езеро, заобиколено от заледени планини! В края на езерото има стръмен зелен хълм, а на върха му — градина. В средата на градината расте дърво. Откъсни ябълка от дървото и ми я донеси!
— Да, сър — повтори Дигъри.
Не знаеше как ще изкачи скалите, как ще намери пътя през планините, но не спомена опасенията си, за да не прозвучи като оправдание. Все пак сподели:
— Аслан, надявам се, не бързаш. Няма да успея да стигна дотам и да се върна бързо.
— Малки сине Адамов, ще имаш помощ — успокои го Аслан.
Обърна се към Коня — през цялото време той стоеше тихо до тях, само сегиз-тогиз размахваше опашка, за да прогони мухите, и ги слушаше с леко наклонена настрани глава, сякаш трудно разбираше за какво говорят.
— Скъпи мой, искаш ли да бъдеш крилат кон?
Само да бяхте видели как Коня разтърси грива, как се разшириха ноздрите му, как удари земята с копито. Нямаше съмнение колко много копнее да бъде крилат кон, но на глас каза:
— Само ако ти желаеш, Аслан… Искам да кажа… Защо точно аз? Не съм особено умен кон.
— Стани крилат! Бъди баща на всички летящи коне! — прокънтя гласът на Аслан и земята се разтресе. — Името ти е Фледж.
Конят като че ли се подплаши точно както в старите дни, когато теглеше файтона. Изпъна врат назад, сякаш го хапеха мухи и иска да ги прогони. И тогава — точно както животните се появиха изпод земята — върху раменете на Фледж започнаха бързо да растат криле. Растяха, растяха и станаха по-големи от крилете на орела, на лебедите, на ангелите по църковните стъклописи. Перата грееха в ярки кафяви и медни оттенъци. Той ги размаха и се озова във въздуха. Издигна се на двайсетина крачки над Аслан и Дигъри, изсумтя, изцвили и закръжи над тях. Направи един кръг, втори и се спусна на земята, стъпвайки едновременно и с четирите си копита. Изглеждаше озадачен и изненадан, но личеше колко е доволен.
— Хубаво ли е, Фледж? — попита Аслан.
— Прекрасно е! — не скри възторга си Фледж.
— Ще отнесеш ли на гърба си това момче, син на Адам, до долината и планината, за които разказах?
— Какво? Сега? Веднага? — изненада се Стробери или Фледж (наричайте го, както искате). — Ура! Хайде, малкият ми. И друг път такива като теб са се качвали на гърба ми. Преди много, много време. Когато имаше зелени пасбища и захар.
— За какво си шепнат двете дъщерни Евини? — озадачи се Аслан, обръщайки се неочаквано към Поли и съпругата на Кочияша, които вече бяха станали приятелки.
— Ако разрешите, сър — намеси се Кралица Хелън (защото Нели, съпругата на Кочияша, се бе превърнала в кралица), — и момиченцето ще отиде с радост, стига да не пречи.
— Какво ще кажеш, Фледж? — попита лъва.
— О, нямам нищо против, щом са малки — откликна Фледж. — Но се надявам Слона да не прояви такова желание.
Слонът нямаше подобно желание. Новият Крал на Нарния помогна на двете деца да възседнат Фледж. Всъщност грубо подбутна Дигъри, а Поли повдигна нежно, сякаш беше от безценен порцелан и можеше да се счупи.
— Готов си, Стробери… Или по-скоро, Фледж.
— Недей да летиш прекалено високо! — нареди Аслан. — Не се опитвай да преминеш над върховете на големите заледени планини! Оглеждай се за долини и лети през тях! Винаги ще намерите път. А сега вървете с моята благословия!