Нинджа срещу Плаващия град (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нинджа срещу Плаващия град (Част I)». Краткое содержание книги:
При търсенето на местонахождението на Плаващия град Линеър и приятелят му Лю Кроукър бавно и болезнено проникват в мрежата на зловещ заговор, пуснал своите пипала от врящите задни улички на Сайгон чак до висшите ешелони на властта във Вашингтон и Токио…
Прекосявайки кървавата линия, разделяща доброто от злото, секса от смъртта и любовта от предателството, двамата приятели наближават до развръзка, която ще ви остави без дъх!
Хвърли поглед на часовника си. Десет без три минути. Миг по-късно зърна стройната фигура на Маргарет да слиза от едно такси, спряло на ъгъла. Беше облечена в тъмночервено костюмче от туид, лицето й беше леко напрегнато. Всеки понеделник по това време — точно в десет, тя провеждаше среща със счетоводителите на фирмата си. Приличаше на професионален комарджия, превъплътил в себе си достатъчно интуиция и логика, за да обере премиите на игралната къща, независимо коя е тя…
Измъчваше се, че трябва да я наблюдава от разстояние, сърцето му копнееше да бъдат заедно. Но нямаше избор. Правеше всичко възможно да поддържа илюзията, че просто си върши работата и тя не е нищо повече от обикновен обект. Иначе не би могъл да издържи.
Разгъна вестника пред лицето си. Връзката му с Маргарет беше на чисто психическа основа и постоянно се изменяше. Пластовете на нейната душа се разтваряха като книга, под тях се показваха други — тайнствени и непознати, но въпреки това привлекателни. Тя беше не само сестра на Доминик Голдони, но и негова наследница. Управляваше успешно огромната му империя, използвайки за подставено лице Тони Д. — собствения си съпруг. Но каква е била крайната цел на Доминик Голдони, изненадващо избрал една жена за свой наследник? По време на своето продължително разследване Кроукър беше успял да установи, че този човек е бил нещо повече от един хладнокръвен гангстер. В главата му е имало далеч по-практични идеи от обикновения рекет, носел му стабилни проценти от практически всеки бизнес по Източното крайбрежие. Връзките му в политическите среди на Вашингтон се бяха оказали изключително здрави и дълбоки.
Голдони и Микио Оками бяха сключили таен съюз. Оками беше. Кайшо — върховен бос на японската мафия Якудза. Но каква е била неговата цел? На този въпрос двамата с Никълъс все още не бяха намерили отговор. Първо трябваше да открият къде е Оками, който в продължение на години беше предоставял изключително поверителна информация на Доминик Голдони по отношение на силните на деня. Както в политиката, така и в едрия бизнес. Доминик умря, но информацията не секваше. Вече насочена към Маргарет…
Двамата с Никълъс решиха, че Кроукър трябва да се заеме с разкриването на този канал. Беше ужасно решение, защото трябваше да следи жената, която обича. Но това беше единственият начин да се доберат до Оками, друг просто не съществуваше… Наблюдавайки я как пресича широкия като площад тротоар, Кроукър ясно съзнаваше, че опасността над главата му е като двуостра кама. Не само трябваше да държи задачата си в тайна от Маргарет, но и нито за миг не биваше да забравя, че враговете на Оками могат да разберат за какво става въпрос и да го използват, за да се доберат до отстранения Кайшо…
Широките стъклени панели на входа позволяваха да се вижда всичко, което ставаше вътре в просторното фоайе. Маргарет се насочи към асансьора, който трябваше да я отведе на двадесет и осмия етаж. Фактът, че беше решила да остане под един покрив с Тони Д., ясно доказваше сериозното й отношение към наследството на Доминик. Вече всички знаеха, че — Тони я малтретира и бие, интимният им живот отдавна не съществуваше. Свидетел на тези отношения беше дъщеря им Франсин, която страдаше от булимия и дълбока депресия. Въпреки всичко Кроукър все не можеше да приеме за нормално, че Маргарет е омъжена жена и живее с човек, който на практика само прикрива действията й в един призрачен свят. Буквите върху хартията не означават нищо, той неволно затвори очи. Но по отношение на мислите в главата си беше безсилен. Мрачната ирония на факта, че е влюбен в жена, която действа от другата страна на закона, го притискаше със съкрушителната мощ на своята простота.
— Хей, приятел, тук спирането е забранено.
Кроукър дори не вдигна глава. Бръкна в джоба си и извади значката на федерален агент. Получи я от бившия си шеф Уилям Джъстин Лилехамър, който, преди да бъде убит, му беше възложил следствието по смъртта на Доминик Голдони. Залепи я за стъклото, очаквайки ченгето от пътната полиция незабавно да се разкара.
— Изключете двигателя и слезте от колата, моля!
Кроукър отмести вестника. Вместо очакваната кафява униформа на манхатънско ченге до колата стоеше висок млад човек в униформа на градската полиция. Лицето му не беше кой знае колко добре избръснато, кафявите му очи бяха мътни.