Предателят
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #9
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-0989-6
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Предателят». Краткое содержание книги:
Скоро Алон и екипът му се оказват въвлечени в кървав сблъсък с един от най-безскрупулните хора в света — руския олигарх и търговец на оръжие Иван Харков. Стар враг на Габриел, той търси отмъщение на всяка цена и е на път да тласне Изтока и Запада към нов конфликт.
За да спре Харков, Алон ще трябва да рискува всичко: връзките си с организацията, на която е служил години наред, дори собствения си живот. Изправен пред опасността да загуби Киара, Габриел ще трябва да се справи с най-голямото изпитание в цялата си кариера.
Сега Шамрон бе в ролята на сивия кардинал. Въпреки че вече нямаше официален пост или звание, той оставаше скритата ръка, която ръководеше израелската сигурност. Не беше необичайно да влезеш в дома му посреднощ и да намериш няколко мъже по ризи, насядали около кухненската маса, да си крещят един на друг сред гъст облак от цигарен дим, а клетата Геула — неговата многострадална съпруга — да седи в съседната стая с плетката си и любимия си Моцарт в очакване момчетата да си тръгнат, за да раздигне масата.
— Успя да вдигнеш доста шум от другата страна на Ламанша, синко. Но пък това ти стана специалитет. — Шамрон издуха струя дим към тавана, където той се завъртя в полумрака като струпващи се буреносни облаци. — Твоят приятел Греъм Сиймор очевидно се бори да запази поста си. Мазел тов15, Габриел. Не е лошо за три дни работа.
— Греъм ще оцелее. Винаги го прави.
— И на каква цена? — Ари зададе въпроса по-скоро на себе си. — Даунинг Стрийт и висшият ешелон на МИ5 и МИ6 вдигат врява за твоите действия. Те правят неприятни предложения да се преустанови сътрудничеството с нас по широк кръг деликатни въпроси. Точно сега се нуждаем от тях, Габриел. Ти също.
— Защо и аз?
— Може да е убягнало от вниманието ти, но моллите в Техеран са на път да произведат своята ядрена бомба. Новият ни министър-председател и аз споделяме една и съща философия. Не смятаме, че трябва да седим със скръстени ръце, докато другите планират нашето унищожение. И когато някои хора се канят да ни изтрият от лицето на земята, предпочитаме да вземем думите им на сериозно. И двамата сме изгубили семействата си при първия холокост и няма да изгубим родината си при втори такъв — или поне не и без бой.
Шамрон свали очилата си и огледа дали стъклата не са замърсени.
— Ако бъдем принудени да нападнем Иран, можем да очакваме ожесточен отпор от тяхната помощна армия в Ливан: „Хизбула“. Сигурно знаеш, че делегация на „Хизбула“ неотдавна е предприела тайно пътуване до Москва, за да попазарува. И не са търсили матрьошки и кожени шапки. Отишли са да се срещнат с твоя стар приятел Иван Харков. Говори се, че той им е продал три хиляди РПГ–3216. Очевидно им е направил чудесна отстъпка, защото е знаел, че ще използват оръжията срещу нас.
— Сигурни ли сме, че е бил Иван?
— Чухме името му да се споменава в няколко прихванати разговора. — Ари отново си сложи очилата и изгледа втренчено Алон. — С противници като Иран, „Хизбула“ и Иван Харков ние се нуждаем от приятели, където можем да ги намерим, Габриел. Ето защо имаме нужда от добри взаимоотношения с британците. — Той направи пауза. — Затова трябва да приключиш безкрайния си меден месец и да се върнеш у дома.
Алон виждаше накъде води това. Той реши да не улеснява задачата на Шамрон, като зададе насочващ въпрос. Видимо раздразнен от преднамереното му мълчание, Ари смачка цигарата си в пепелника на масичката за кафе.
— Новият ни премиер дълги години бе твой почитател. Същото не може да се каже за чувствата му към настоящия директор на Службата. Двамата с Амос са служили за кратко в Аман — израелското военно разузнаване. Омразата им е била взаимна и продължава и до ден днешен. Амос няма да оцелее дълго на този пост. Миналата седмица, по време на неофициална вечеря, министър-председателят ме попита кой искам да бъде следващият шеф на Службата. Естествено казах му твоето име.
— Достатъчно ясно дадох да се разбере, че не се интересувам от тази работа.
— Чувал съм и преди тази реч. Става досадна. Или по-точно казано, не отразява настоящата действителност. Държавата ни е изправена пред заплаха, която няма аналог в историята й. Ако не си забелязал, точно сега не сме много популярни. А иранската заплаха означава още по-голяма нестабилност и потенциално насилие в целия регион. Какво смяташ да правиш, Габриел? Да си седиш във фермата в Италия и да реставрираш картини за папата?
— Да.
— Това не е реалистично.
15
Поздравления (ивр.). — Б.пр.
16
Ръчен противотанков гранатомет. — Б.пр.